6.08.2013 г., 15:02

Нашата приказка

1.8K 0 0
2 мин за четене

 

       Какво наистина е животът? Низ от срещи и раздели, борба, любов, омраза, сила? Изпитание или избор? Не знам! Но в нейния живот се случи нещо нечувано - нещо, което я промени завинаги и преобърна света ù - появи се ТОЙ.
       Денят беше слънчев и усмихнат, вещаещ запомнящи се мигове. Това беше последният ден, в който един неразделен клас е заедно в комплект. Балът е сред най-важните дни в живота на всеки човек - вече си една крачка по-напред в необятното море, наречено "живот". Както всяко хубаво нещо и този ден премина неусетно - смях и сълзи, възторг и уплаха. След забавата в ресторанта, част от учениците решиха да продължат празненството в дискотеката. Пристигнаха, настаниха се и започнаха да танцуват. Обстановката беше обичайната - силна музика, гъчканица от хора. Изведнъж от танцуващата тълпа се появи момче, което тя бе виждала неведнъж, но не ù бе направило никакво впечатление. Просто един от многото хора, които срещаше в забързаното си ежедневие. Но това беше само за сега!
        В онзи момент тя се обърна, а той неочаквано ù подаде ръка, искайки да се запознаят. В гърдите ù потрепна нещо, но тя прецени, че това е поредното момче, което проявява интерес. Запознаха се и с това приключи тяхната "първа" среща.
       На другия ден, някъде следобяд, едно неочаквано съобщение придружено с покана за приятелство я накара да се замисли. "Ти ли си момичето от снощи?" Тя много добре си спомняше всеки малък детайл от вечерта, тъй като не беше под влиянието на алкохол, но това толкова смело включване я озадачи. 
Последваха дълги, разточителни писаници, които постепенно се превърнаха в разтоварване от скучните уроци по биология и химия. 

       Започнаха кандидат-студентски изпити, той отиде в командировка, после на море и тя си помисли: "Край!" 
        Объркана от неуспешния си старт в живота, на края на силите си, един ден като феникс от пепелта, се появи съобщение: "Не мисли, че съм те забравил! Аз ще се боря за теб!" . За момент тя се разколеба. Беше я страх да се впусне в такава сериозна връзка. В негово лице виждаше проспериращ млад мъж, в разцвета на силите си, заел мястото си в обществото, започнал да гради кариера. Защо му беше да се занимава с нея - объркано момиче, което не знае кой път да поеме? 
         Думите навлизаха право в сърцето ù - "Ти момиче ми влезе под кожата!", "Рискувай с мен!", "Нужна си ми!", "Не мога да живея без теб!"... и тя се пречупи. Загърби всичко досега и се отдаде на предизвикателството. Разбра, че не е сбъркала - откри любовта! Онази любов, която я кара да се чувства уверена в себе си, да е по-силна. Която издига стремежите ù и подхранва желанията ù. Любовта, след която няма повече избор и колебание, има само решения и смелост. И най-хубавото е, че е споделена! Любовта, която те кара да се отречеш от себе си, да искаш още от живота. Две сърца, две тела, но събрани в едно - общи идеали и ценности, които те карат да си готов на всичко. 
Дойде първата целувка, първото "Обичам те!" и нощта, в която тя му се отдаде...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...