4.12.2004 г., 16:45 ч.

Не е ВяРнО 

  Есета
2460 0 4
1 мин за четене
Не е вярно, че когато ме оставят боли по-малко. Това , че не нося отговорност за една изгубена мечта не ми помага. Боли, защото всеки път съм била изоставяна от измама! От заблуда, от глупост, от гордост...
И всеки път боли. Защото всеки път я има любовта. Гори различно. Но е там. А щом я има нея - има ме и мен. На любов отвръщам с любов. А как да забравя, когато тя още гори!?! Не само в моето сърце гори! Но и в твоето...
Заблуда... нормалкo, ти обичаше друга. Неусетно обаче аз заех нейното място. И сега? Как да разбереш? Всеки прави грешки. Всеки, който има избор. Tи сгреши...
Глупост...случайно ли, нарочно ли, но ти се поддаде на хорските глупости. Повярва. Страда. И све пак си върна усмивката. Със съжаление си спомняш, но спокойно, спомените са добри...
Гордост!Ах, ти годреливецо, ще страдаш най-много! Защото изгуби щастието си. Захвърли го. Потъпка го. Подигра се с него. А сега гледай! Гледай и страдай! Живей в отминалите дни!
....................
Вие тримата сгрешихте. Аз страдах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Всички права запазени

Предложения
: ??:??