Калейдоскоп от мисли

  Самотен плаж. Застинали дюни. Аз съм сама. Затварям очи и като сенки бездушни и зли занизват се спомени черни. На този плаж преди. Аз и ти били сме сами. Сами - поотделно. Години наред. И нашите самотни сърца търсили са се. Чакали са. Какво? И аз незнам. Среща или потоп. Край мен вълни шумят уморени. Тихо шепнат ми твоето име. Преди. Живота е странен. Живееш и чакаш. Какво? Любовта? Едва ли. Другар за живота! Може би! Но къде? На един самотен плаж! Срещнали се двама души. Той е сам и тя сама. Поглед един. Усмивка. Плахо "Здравей" Достатъчно е за сърцето. Менделсон. Букети, цветя. Усмивки и снимки. Спомени. Защо? Защо хората се стремят да запазят най-измамния миг от живота. Деца. И отново усмивки, цветя. И разрив. От двете сърца само пепел остава. Съда, съдията. Обикновеният глас. Несъвместимост на характери. И сами сме ний пак. Сами. Объркани, изсъхнали. Изцедени до край. Но казват времето лекува всяка болка. Дано излекува и нас... Вълните нашепват ми твоето име, но тихо. Без глас. Къде си незная. И не искам да знам. По-добре сама в празната стая, отколкото в бляскав, но лъжлив нов свят!!!