MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
31.03.2007 г., 0:37 ч.

Не мога да се съглася с Русито 

  Есета
1194 0 10
1 мин за четене



 

Не мога да се съглася с Русито, че ние българите не сме знаели да празнуваме. Не, не и не! Стига нихилизъм, стига самоунижение! Да не разгръщам сега историята за фактология, за да видите колко светии има българинът и как всеки ден по някой светец бива почитан от него. Ами новата технология – Интернет?! А! Как може така да се самообиждаме?! Просто съм развълнуван от такава неправда! Е, вярно е, че ние българите не казваме гласно какво знаем, но пък то се вижда, че това – празнуването - го можем и го правим като безкраен празник, който ни спасява от всякакви злини. Да вземем дори и площадните протести, които напоследък, някак си, не зная защо, позачестиха?! Какво? Не вярвате? Елате и ще видите! Българинът не си разваля настроението с тях, а ги превръща в особен празник за душата. Как ли? Това вече ще ви кажа. Той иска да развали настроението на местния управник, на когото казва, че вече не е толкова важен, защото има друг управник – европеец, който ще го види как недоволства по улиците. Но кефът става истински, когато се стига до съседа, който, вместо да дойде на протеста, хукнал да печели пари…
Но да оставим тези дреболии! Работата е далеч по-сериозна и вече под секрет ще ви кажа, че е свързана със слагането на зимнината. Но и тук настъпиха някои промени, които Русито просто не знае. До преди известно време сладките вечерни събирания ставаха по комшийски, а сега вече те са индивидуални. Но навикът е страшно нещо и вече, вместо със съседа, нашенецът слага на масата пред себе си старата си шапка и с нея разговаря и си вдига наздравиците… Иначе, свсем сам – не, той няма да допусне такова нещо като отчуждението да го сграбчи в своите костеливи лапи. Българин е това, не е шега работа. А Русито да ме извинява, но на 24.03.07г. се надигнах чак до Пловдив, за да празнувам с българските поети и знаете ли каква веселба падна… Само дето забравихме да танцуваме, но пък Деус ми показа как трябва българинът достойно да се забавлява и ще го имам предвид за следващия път. Да му мисли Лъки!?

© Валери Рибаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • а кой всъщност е Русито ???
  • Здравей, Мойра!
    Ти каза на Русито защо всъщност написах това есе. Ето затова аз ти благодаря!
  • страхотно,
    напомни ми малко Гъмов
    (това не беше сравнение)

    Ритъмът обаче в есето ти ме заплени окончателно.
    Благодаря ти!
  • Радвам се, че и ти го разбираш така, Светлине!
  • точно: свободолюбивост
  • Е, това е страхотно! Но удържането на хармонията пък вече е изкуство.Давай му да чете от моите текстове и няма да сбъркаш.
  • Хей, Русито!
    Нещо ми подсказваше, че все пак ще се ориентираш в контекста на есето, защото вече бях коментирам твои текстове. Нека да повторя! Ти си автор с вярна ориентация и големи перспективи в литературата - напипваш важните неща от живота и пишеш за тях. Това е важното. Понякога правя и такива колегиални провокации. Успех!
  • Разчитах, че чувството за хумор не ти е чуждо, а текстът носи послание и към теб Русито, но далеч не в тази насока, в която ти разглеждаш нещата...
  • Това, което казваш има привидна достоверност и затова подлежи на тълкуване, за да се разкрие нещо друго - че българинът обича да работи за себе си, но не и за някой друг, което си е жива проба свободолюбивост.
  • на българите ни е вродено да влагаме енергия в какво ли не, но само не и в работа...
Предложения
: ??:??