Mar 31, 2007, 12:37 AM

Не мога да се съглася с Русито

  Essays
1.6K 0 10
1 min reading



 

Не мога да се съглася с Русито, че ние българите не сме знаели да празнуваме. Не, не и не! Стига нихилизъм, стига самоунижение! Да не разгръщам сега историята за фактология, за да видите колко светии има българинът и как всеки ден по някой светец бива почитан от него. Ами новата технология – Интернет?! А! Как може така да се самообиждаме?! Просто съм развълнуван от такава неправда! Е, вярно е, че ние българите не казваме гласно какво знаем, но пък то се вижда, че това – празнуването - го можем и го правим като безкраен празник, който ни спасява от всякакви злини. Да вземем дори и площадните протести, които напоследък, някак си, не зная защо, позачестиха?! Какво? Не вярвате? Елате и ще видите! Българинът не си разваля настроението с тях, а ги превръща в особен празник за душата. Как ли? Това вече ще ви кажа. Той иска да развали настроението на местния управник, на когото казва, че вече не е толкова важен, защото има друг управник – европеец, който ще го види как недоволства по улиците. Но кефът става истински, когато се стига до съседа, който, вместо да дойде на протеста, хукнал да печели пари…
Но да оставим тези дреболии! Работата е далеч по-сериозна и вече под секрет ще ви кажа, че е свързана със слагането на зимнината. Но и тук настъпиха някои промени, които Русито просто не знае. До преди известно време сладките вечерни събирания ставаха по комшийски, а сега вече те са индивидуални. Но навикът е страшно нещо и вече, вместо със съседа, нашенецът слага на масата пред себе си старата си шапка и с нея разговаря и си вдига наздравиците… Иначе, свсем сам – не, той няма да допусне такова нещо като отчуждението да го сграбчи в своите костеливи лапи. Българин е това, не е шега работа. А Русито да ме извинява, но на 24.03.07г. се надигнах чак до Пловдив, за да празнувам с българските поети и знаете ли каква веселба падна… Само дето забравихме да танцуваме, но пък Деус ми показа как трябва българинът достойно да се забавлява и ще го имам предвид за следващия път. Да му мисли Лъки!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • а кой всъщност е Русито ???
  • Здравей, Мойра!
    Ти каза на Русито защо всъщност написах това есе. Ето затова аз ти благодаря!
  • страхотно,
    напомни ми малко Гъмов
    (това не беше сравнение)

    Ритъмът обаче в есето ти ме заплени окончателно.
    Благодаря ти!
  • Радвам се, че и ти го разбираш така, Светлине!
  • точно: свободолюбивост

Editor's choice

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...