butterflie (Мими)
27 5
4.10.2007 г., 16:15 ч.

Не може.... 

  Есета
1159 0 3
Как може едно нещо да е толкова просто и в същото време толкова сложно...
Как може едновременно да обичаш, но не и да искаш да си с обичания човек?
Как може да си болен, да искаш да оздравееш, но да не търсиш нужния лек?
Как искаш да си щастлив, но да не се усмихваш на деня ?
Как искаш да опознаеш хората, без да познаваш своята душа?
Как искаш да отидеш при някой, а да не правиш стъпка натам?
И да искаш да кажеш  "Обичам те", а да мълчиш, все едно си ням?
Защо живееш... без да имаш цел...?
Защо се правиш на силен, а не си достатъчно смел,
дори да кажеш един път завинаги "до тука".
Защо се криеш и плачеш тайно, глава надолу навел.
Сълзите не доказват думите, които да кажеш си можел.
Сърцето отново не намери сполука...

© Мими Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Влюбих се в стиха ти:>
  • Ех...защото в действителност и ние самите незнаем какво искаме
    И аз някога вярвах в любовта и приятелствто,а сега се чувствам праазна,но не защото незнам какво исам,а защото никой не уважава чуждото мение,за това нямаме цел...
    Поздрав,мн е хубаво!
  • Някои хора не умеят да изразяват чувствата си,нямат красива реч,за която всяка жена си мечтае.Защото ние обичаме с ушите си,а мъжете с очите си,така че не се отчайвай.Който търси намира.
Предложения
: ??:??