Как може едно нещо да е толкова просто и в същото време толкова сложно...
Как може едновременно да обичаш, но не и да искаш да си с обичания човек?
Как може да си болен, да искаш да оздравееш, но да не търсиш нужния лек?
Как искаш да си щастлив, но да не се усмихваш на деня ?
Как искаш да опознаеш хората, без да познаваш своята душа?
Как искаш да отидеш при някой, а да не правиш стъпка натам?
И да искаш да кажеш "Обичам те", а да мълчиш, все едно си ням?
Защо живееш... без да имаш цел...?
Защо се правиш на силен, а не си достатъчно смел,
дори да кажеш един път завинаги "до тука".
Защо се криеш и плачеш тайно, глава надолу навел.
Сълзите не доказват думите, които да кажеш си можел. ...