elenasim1 (Елeна)
178 6580
14.02.2013 г., 17:05 ч.

Не приказка с не крайност... 

  Есета
1149 0 12
3 мин за четене

В имало едно не време, където перото скърцащо плаче по белия лист и в сенките на мълчаливите стъпки, Крайността изгубва своя смисъл.
Разтваряйки една книга, човек отваря един нов свят. Този, в който съзнанието развива всяка фантазия, създавайки от нея живот и смисъл на продължение.
В моите заблудени мисли, всяко начало е нова пътека. В случая всеки край е вратата, която ме води в света на продължението.
Винаги когато прочета ,,и заживели щастливо..." идва мисълта за времето и неговия скок.
Колко дълго са живели щастливи?
Вероятно са се случили безброй още неща, които писателят остава избор на нас да сътворим.
Обожавам край, който показва реалността на времето, защото то е ограничение, което докато сме тук, не трябва по никакъв начин да забравяме...
Не съм писател, но обичам да освобождавам онзи свят, който понякога тежи на плещите ми.
Ако го държа за себе си, може би ще изгубя контрола над въображението...
Крайността...
Тази дума я свързвам единствено със Смъртта. Защото ,,и заживели щастливо..." звучи като продължение.
Създава безброй картини, които или се прехвърлят върху бял лист, или се изгубват във времето...


***

Там, където пресъхналото мастилото се превръща в нощен прах, а влажните страници, пропити от солените сълзите на душата в пришити кръпки, там се разкрива истинското продължение на недописаните книги...
В безвремието на изгубения вятър, по следите на сезоните и в наново сътворения живот, всичко търпи повторение...
Представете си колко много живот прави едни и същи грешки? Колко много стъпки са потъпкали една и съща пътека? Колко много любов се е предала от теб, на мен, на нас...
Но...
Нима има по-прекрасно усещане от това да си жив?
Дори когато боли, създаваме прегради, които да ни защитят от всичко, носещо нещастие...
Нима вятърът, повод за толкова вдъхновения е променил своя път?
Нима сезоните, дори и след сто години човешки живот, ще спрат да карат сърцето да трепти?
Всичко това е едно продължение...
Като новородена пеперуда в готовност дори само за един ден да попие всеки миг от живота си.
Като трепкаща звезда, дори отдавна изгубила своята светлина, носеща в краткия ни миг, наречен живот, възхита.
Като ситен дъждец, в шума на падащи листа и нежно трополещ по перваза.
Като бяла снежна покривка, обвила света с уют и топлина.
Като събудена пъпка с ухание на Пролет.
Като лятна зной сред морски вълни.
Една не приказка в приказния свят на не крайностите...
Път, който ще вървя, ще извървим, ще извървят...
 

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??