29.10.2011 г., 17:55

Не пъдете мухите

1.9K 0 3
1 мин за четене

 

                В деня за размисъл си спомних една стара притча. Добре би било да се замислим дали не трябва да извлечем поуката от нея.
        В далечното минало, за някакво провинение, древен философ (не си спомням името му) бил осъден  да изтърпи наказание, като три дни стои заровен в пясъка под слънчевите лъчи, а само главата му да бъде над пясъка. И за да бъдат страданията му още по-големи, мъчителите  намазали главата му с мед.

         Още с първите слънчеви лъчи гладни мухи кацали  върху меда и стръвно започнали да го смучат. А мъдрецът стоял, без да помръдва главата си.

         Минали край него  група негови  ученици  и започнали да гонят мухите накацали по лицето му, за да облекчат страданията му.

         Тогава мъдрецът промълвил:

         - Мили мои деца, не пъдете тези мухи. Те вече са се нахранили и няма повече да ме мъчат. Ако ги изгоните, на тяхно място ще дойдат други, гладни, и тогава мъките ми ще започнат отново, още по -силни и нетърпими !   

         Ето тези негови мисли от сутринта не ми дават спокойствие, защото мисля доколко е прав този достолепен мъж ! 


       Та затова в началото написах да не пъдите мухите, защото на тяхно място ще дойдат други - с приятно за слуха жужене, но гладни и озлобени, които могат да летят по същия начин, а някои и по-лошо, но ще ядат меда, докато свърши.


                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • nininini,
    Защо винаги посрещаме позитивното със съмнение, или отрицание.
    Може би затова сме и един от най-тъжните народи в света
  • Katriona,
    Гледай позитивно на случващото се и с повече вяра в доброто.
    Поздрави
  • Все тая, братко - стари или нови, мухите нямат наяждане, и все нашата кръв смучат! Хубаво си го написал, много хубаво!

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...