В деня за размисъл си спомних една стара притча. Добре би било да се замислим дали не трябва да извлечем поуката от нея.
        В далечното минало, за някакво провинение, древен философ (не си спомням името му) бил осъден  да изтърпи наказание, като три дни стои заровен в пясъка под слънчевите лъчи, а само главата му да бъде над пясъка. И за да бъдат страданията му още по-големи, мъчителите  намазали главата му с мед.

         Още с първите слънчеви лъчи гладни мухи кацали  върху меда и стръвно започнали да го смучат. А мъдрецът стоял, без да помръдва главата си.

         Минали край него  група негови  ученици  и започнали да гонят мухите накацали по лицето му, за да облекчат страданията му.

         Тогава мъдрецът промълвил:

         - Мили мои деца, не пъдете тези мухи. Те вече са се нахранили и няма повече да ме мъчат. Ако ги изгоните, на тяхно място ще дойдат други, гладни, и тогава мъките ми ще започнат отново, още по -силни и нетърпими !   

         Ето тези негови мисли от сутринта не ми дават спокойствие, защото мисля доколко е прав този достолепен мъж ! 

       Та затова в началото написах да не пъдите мухите, защото на тяхно място ще дойдат други - с приятно за слуха жужене, но гладни и озлобени, които могат да летят по същия начин, а някои и по-лошо, но ще ядат меда, докато свърши.