Не се обръщай
Минаваха дни, месеци, години и ти винаги ми прощаваше грешките. Така привикнах да греша, а ти привикна да „затваряш очи” в името на любовта. Мислеше, че ще се поправя, а всъщност и двамата живеехме в лъжа. Започвахме всеки ден с надежда за промяна, но това никога не ставаше. Единствено ти успяваше да превъзмогнеш грешките и се опитваше да помогнеш и на мен, но аз не приех помощта ти. Прости ми! Бях глупачка, която мислеше единствено за себе си и днес съжалявам.
За последен път се изправям пред теб и те моля да простиш. Твоята прошка е всичко, което искам сега и ще си отида. Ще напусна живота ти, защото ти заслужаваш нещо по-добро от мен, нещо, което да придаде смисъл на съществуването ти. Аз не успях да те оценя и едва когато съм на прага да ти дам свобода, разбрах какво съм имала. Хората казват, че оценяваме това, което имаме, едва когато го загубим и сега наистина разбирам какво си ми дал. Беше светлият лъч в живота ми, който се опитваше да огрява пътя ми, но аз се отклоних от светлината, а когато се опитах да я открия, беше късно. Сега разбирам, че понякога малки грешки голямо щастие рушат и съжалявам. Съжалявам, че пропилях толкова време от живота ти, време, което ти ми подари, а аз захвърлих в ъгъла. Прости ми за играта, в която те направих участник и то губещ. Всъщност май аз съм губещата, защото не разбрах какъв човек си.
Ти винаги знаеше, че те лъжа, когато излизах с „приятелки” или отивах на фризьор. Въпреки болката, която те е изгаряла отвътре, ти ме изчака да ти призная всичко, а не ме остави сама да вървя пътя си. Направи безброй опити да ми помогнеш, да ми покажеш, че ме разбираш и би ми простил, ако ти кажа истината, но как... Как успяваше да ме разбираш и търпиш този фарс?! Аз не бих успяла, но едва сега осъзнавам какво съм значела за теб. Разбирам колко си ме обичал, щом прощаваше изневерите и безбройните лъжи, които съм ти казвала. Съжалявам, че не бях честна с теб и те нараних. Да обещая, че всичко ще се промени, е все едно да наливам вода в бъчва без дъно – ти вече не вярваш и те разбирам. Чул си толкова обещания от моята уста, а никое от тях не видя изпълнено.
Извинявай, че едва сега ти казвам всичко това, но съм чувала, че е по–добре късно, отколкото никога. Не искам да се оправдавам, защото съм виновна по всички обвинения. Моля се да успееш да ми отделиш една минутка и да простиш всичко, защото те освобождавам от моята невярност. Не те заслужавм и затова си тръгвам. Не се обръщай и не ме изпращай до вратата, знам я къде е. Нека си отида, както дойдох – невидимо. Преди за света бях никоя, но ти дойде и се превърнах в целия свят за един човек – за теб! Сега отново се сливам с тълпата скитащи души, но това е моята присъда за грешките ми. Не заслужавам друго, но те моля – прости ми!
Обичах те по мой странен начин, който и аз не мога да разбера, но наистина ти заемаше голямо място в сърцето ми и винаги ще е така. Осъзнавам го късно и ме боли, но теб те е боляло много повече от постъпките ми. Ето защо ти казвам „Сбогом, моя любов!” и излизам през вратата. Не идвай и не ме търси – ти не заслужаваш да страдаш. Искаш да ми дадеш последен шанс, защото казваш „Всеки греши!”, но моите грешки бяха прекалено много. Не искам да те боли отново, защото сега, когато си отивам, разбирам какво си изпитвал при всяка лъжа, изречена от мен. Не искам шанса, който ми предлагаш, а само прошка от твоя страна. Тя ще ми бъде лъч по пътя, който ще поема. Път без теб, без любов, път на една скитаща душа.
Тежко ти е и боли, спомени нахлуват в главата ти, но след хлопването на входната врата, започни нов живот без мен и аз ще бъда щастлива да те виждам отново усмихнат, отново звънкият ти глас да се носи из въздуха и - най–важното – душата ти да се излекува от раните, които й нанесох.
Знам, че нямам право на нищо вече, но те моля за последна услуга - ПРОСТИ МИ !!!
© Ростислава Златева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на мен ми звучи като преживяно.... Много ми хареса.
-
Есето е страхотно
Поздрави -
това е поредното есе с което ме изумяваш...наистина се чудя как можеш да напишеш нещо толкова силно, което всъщност не си преживяла... Ти си изумителна, наистина Много се радвам, че има такива като теб и според мен всичките ти есета са достойни за награди...
-
една приятелка е в същтата ситуация и е много тъжно...но е много разпространено в днешно време за жалост
...много красиво написано БРАВООО -
Спокойно,не звучиш укорително,хубаво е да казваме това,което мислим.Есето обаче не е посветено на никого,както повечето мои неща.Много малко есета,които пиша имат връзка с мен.Въпреки това,се радвам,че си си изказала мнението,защото това е начина да се развива човек.
-
;( тъжно ... поне накрая си го оценила и дано ти е добър урок! Извинявай, ако звуча укорително. Определено много те е обичал. И колкото повече времето минава, колкото повече други връзки имаш, ще оценяваш и разбираш искрената му любов все по-добре... и ще ти липсва тази чистота.
-
Мерси,аз също се надявам да не ми се наложи.Радвам се,че ти е харесало.
-
Ростислава, много хубаво написаноПожелавам ти обаче никога да не се случи да го посветиш на някого,дори след време
-
Радвам се,че ти е харесало.Есето не е посветено на никого, но смятам,че когато сгрешим е хубаво да искаме прошка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
