моменти (Антонела Огнянова)
52 695
2.11.2008 г., 9:17 ч.

Не си падам по депресиите... 

  Есета » Социални
1982 0 7
2 мин за четене
 

                                      ( по случай празника на Народните Будители)

 

      Ако сте чели предишни мои откровения, вече знаете, че много си падам по природата. И никак по бетона. Ама хич! И нямаше как да не отида на митинга  в защита на Рила, Иракли, Странджа и други вълшебни местенца, заплашени от дългата, граблива ръка на капитала и корупцията. Пред сградата на Европейската комисиа на улица Московска (какво съчетание,само?). Не че много ми се ходеше, но все пак имам позиция по въпроса и трябваше да я изразя. Няма само другите да вършат черната работа!

       Малко по задължение, но отидох. Отначало седях притихнала, но все пак присъстваща. Докато в един момент го усетих... чувството. След малко ще ви кажа.

Имаше много, ама много млади хора. Плам, жар, ентусиазъм, енергия, вяра... (Да сте живи и здрави, във вас ми е надеждата! Страхотни сте!... Не че ние сме за изхвърляне). Биха се барабани, свириха свирки, пяха се песни. И аз със всички подскачах, свирих, пях, виках ...  Звучеше като мантра: ,,Искаме природа, не искаме бетон! Искаме природа, не искаме бетон!" И тогава се случи... усетих прилив на енергия, чувство на радост, сила, обнадеждаване, че нещата зависят поне малко и от нас...

  ... Всъщност не знам дали нещо въобще ще стане. Но ако седим в къщи и се вайкаме по-добре ли е? Тогава със сигурност няма да стане.

И от тук се замислих за прословутата наша българска пасивност и недоволство. Падаме си по мрънкането, хленченето, мърморенето и оплакването, а никак по действията и отстояването на позиция. Вечно се чувстваме жертви на обстоятелствата. Сетих се за известните наши поговорки:

„Много смях не е на добре.";

„Да би мирно седяло, не би чудо видяло.";

,,Страх лозе пази.";

,,Преклонена главица сабя не я сече.";

,,Много хубаво не е на хубаво."

и т. н. и т. н...

Явно много са ни влезли навътре. Директно в ДНК-то.  Добре де, но какво става с гнева, които се трупа от явните несправедливости в живота. След като не може да се изрази адекватно, той се преглъща ,  насочва се навътре и се превръща в депресия, апатия, затлъстяване, алкохолизъм, високо кръвно, рак!

 Аз хич не си падам по депресиите. От малка съм бунтарка. Израснала съм с майка Овен (Феичке). По-скоро си падам по поговорките  (не знам дали са български, обаче) :  

,,Господ обича смелите.";

,,Почукай и ще ти отворят.";

,,Храбрите не живеят вечно, но страхливите изобщо не живеят.";  

,,Когато Бог ти затвори врата, ти отваря порта."

Та така за активността, спонтанността, себеизразяването ... Вие всички сте откровенци и Слава Богу го правите...

А за митинга... беше хубаво. Беше слънчево, падаха красиви есенни листа... Толкова ми хареса, че се зачудих дали да не повървя 300-400 метра и да отида при протестиращите млекопроизводители, а после и при Кремиковчани.

Митинги колкото искаш. Поводи също...

© Антонела Огнянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерси за милите думи! Да,Мартинче ще те викна непременно. Ради,радвам се ,че имам съмишленици.Да, проблемът с природата е номер 1.Това ни е КЪЩАТА!!! Радина,дори и да пропуснеш да ме последваш,няма да ти се разсърдя.Радвам се,че си прочела и реагираш. Благодаря ви!
  • Добре си го казала! Само че не са много тези, които биха те последвали, възможно е и аз да пропусна. Зависи. Но... браво за изразената позиция!
  • Най-после едно добро есе - без вайкане, тръшкане и разбити сърца. Наистина проблемът с природата е номер едно. Защото от решаването му зависи живота на планетата /в буквален смисъл/. Поздрави.
  • Браво,бунтарке златна!Прегръщам!Извикай ме за другия протест!
  • Да,Мирелла и Вилдан, точно за гражданското общество става дума! Не ми се ще да превръщам сайта в трибуна, но ме боли от българския мазохизъм и безхаберие. В Откровения, слава богу ,виждам много хубави позиции и се обнадеждавам.
  • Ами да! Става въпрос за прословутото ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО!!! Поздравявам те!!!!
    И много поздрави на майка ти!
  • трябва да сме упорити и да се борим за това, което искаме. но е по-лесно да кажеш, че няма да стане нищо и дори да не опиташ. а колко много бихме могли да променим, само ако си повярваме..
    браво!
Предложения
: ??:??