31.03.2010 г., 23:20

Не си забравена!

1.1K 0 0
2 мин за четене

В тъмното. Стоя. Съвсем сама. Плача. И те викам. И те търся.

 

Напоследък не излизаш от мислите ми, сякаш искаш да ми кажеш нещо, но какво?

Притесни се, че съм те забравила ли? Не, не съм и това никога няма да стане, не разбра ли?! Обичам те! Макар да не мога да видя очите ти! Нито да погаля лицето ти! Да целуна ръцете ти!  Да чуя смеха ти! Мисля за теб и ми липсваш...

Ах колко много ми липсваш...

И как не искам да отида "там"...

Знаеш ли защо..? Защото те няма теб - да ме посрещнеш и да ме сграбчиш с обятията си, да ме заредиш с прекрасното си и вечно весело настроение и позитивна си и лудешка енергия... Няма те. Не искам да го повярвам. Няма да го повярвам. Ах, колко ми липсваш... Но нали си тук, до мен? Нали бдиш над мен? Нали пак ми се радваш? Нали пак ме хапеш? Нали все още говориш така бързо? Нали все още... те има?

Ах, колко искам това да е истина... Да не съм те губила... Да не си си тръгвала... Да не си ме изоставяла...

В главата ми изплува онази мисъл: "... а някои хора минават за кратко през живота ни, но споменът за тях остава вечен!" А ти бе тук прекалено за малко. И си отиде толкова бързо.  Ах, колко бързо! Споменът за теб ще остане винаги в мен и зная, че един ден ще срещнем аз и ти... пак заедно... нали? Ще ме чакаш ли? Ще ме видиш ли? Ще ме помниш ли?

Ти... Затварям очите си! Долавям енергията ти!  Вечно толкова жива!  Будна!  Луда! Енергична! Пълна с щуротии и весели емоции! Винаги засмяна! Кипяща от проблеми, но даряваща радост, щастие, надежда и щастливи мигове на всички около себе си!...

Питам се дали... дали поне един човек от нас е действал така на теб? Или не... и точно заради това си отиде и ни остави? Толкова жестоко наказание... и все пак аз те обичам повече от всякога! И дори с това жестоко наказание няма да ми попречиш да те обичам! Няма да спра да мисля за теб! Няма да престана да те помня! Няма да спра да се моля там, където си сега, да си по-добре... да си истински щастлива!

Такава, каквато може би не успя да бъдеш, когато бе тук, сред нас...


Не, не съм те забравила. Не, не съм!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Езаня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...