25.03.2007 г., 17:32 ч.
Не знам дали е любов... наричай го както искаш
2 мин за четене
Здравай, моя Любов! Отдавна не съм ти писала. Е, да, вярно е,че често си говорим, но никога не събирам смелост да ти кажа истината в очите. Затова сега ще ти пиша. Ще ти пиша, за да разбереш за чувствата ми, за да ги осъзнаеш, за да не се чувстваш сам. Защото знам, че се измъчваш от това дали те обичам, защото те е страх от моята детска наивност и лекомислие. Защото си мислиш, че не съм ти вярна, понеже съм малка и според теб не мога да обичам. Затова днес, пред всички съдии на сърцето ти, ще споделя усещанията на моето.
... Виж как стоят нещата... чувствам нещо странно. Не знам дали е любов, всъщност наричай го както искаш, името няма значение. Важно е чувството, летенето, отдаването. Казваш, че не мога да обичам, може би си прав, не знам. Аз не съм наясно с човешките рутини на чувствата. Наясно съм само с това, че не мога без теб. Подкрепяш ме, закриляш ме, отдаваш ми се... и ми казваш, че ме обичаш. Е, ти си по-голям, знаеш, че това е любовта, че това са твоите чувства към мен... Но искам да те помоля за нещо, искам днес да прочетеш моите чувства към теб. И няма да ги четеш в писмото ми, а в очите ми. Аз тръгвам и идвам при теб, чакай ме, Любов, чакай ме и ще осъзнаеш истината...
Ето ме!!! Няма да се хвърлям на врата ти и да те прегръщам, няма да те целувам, няма да ти шепна нежни имена. Аз само ще застана и ще те гледам. И ще ти позволя и ти да ме гледаш... Наблюдавай очите ми, моля те! Те ще ти кажат много повече от всички мои писма и изповеди. Те ще ти кажат всичко. Достатъчно е само да видиш радостта в тях щом си до мен, щом ме милваш и се чувствам сигурна. Достатъчно е да познаеш искреността в усмивката ми, нежността на ръката ми, за да разбереш, че чувствата ми са мого повече от велики. И ако това не ти е достатъчно, и ако си мислиш, че разигравам сладникави сапунение театри... то тогава си тръгни. Остави ме сама в градината на предишното ни щастие и си трагни. Но преди окончателно да ме загърбиш... моля те, погледни назад. Погледни и спри погледа си върху мен. Вижадаш съзлите ми, нали? И не можеш да отречеш, че са искрени, не можеш да не почувстваш, че съм нещастна...
И пак ти казвам, не знам да ли е любов, обич или нещо друго. Знам само, че е за теб и е от сърце. Знам само, че ако те загубя ще загубя себе си, знам само, че едва ли някога пак ще се почувствам така.
А ти, мили мой, наричай тези чувства както искаш. Щом искаш викай им любов, аз нямам нищо напротив, това за мен просто няма значение. За мен от значение си единствено ти. И само, за да знам, че си щастлив, ще ти каза, че те обичам, макар и да не е така. Аз не знам какво е да обичаш, но знам какво е да се отдаваш. И ако не ти е достатъчно, с много болка на сърцето си ще ти кажа да си идеш, с обичащото си мен сърце...
... Виж как стоят нещата... чувствам нещо странно. Не знам дали е любов, всъщност наричай го както искаш, името няма значение. Важно е чувството, летенето, отдаването. Казваш, че не мога да обичам, може би си прав, не знам. Аз не съм наясно с човешките рутини на чувствата. Наясно съм само с това, че не мога без теб. Подкрепяш ме, закриляш ме, отдаваш ми се... и ми казваш, че ме обичаш. Е, ти си по-голям, знаеш, че това е любовта, че това са твоите чувства към мен... Но искам да те помоля за нещо, искам днес да прочетеш моите чувства към теб. И няма да ги четеш в писмото ми, а в очите ми. Аз тръгвам и идвам при теб, чакай ме, Любов, чакай ме и ще осъзнаеш истината...
Ето ме!!! Няма да се хвърлям на врата ти и да те прегръщам, няма да те целувам, няма да ти шепна нежни имена. Аз само ще застана и ще те гледам. И ще ти позволя и ти да ме гледаш... Наблюдавай очите ми, моля те! Те ще ти кажат много повече от всички мои писма и изповеди. Те ще ти кажат всичко. Достатъчно е само да видиш радостта в тях щом си до мен, щом ме милваш и се чувствам сигурна. Достатъчно е да познаеш искреността в усмивката ми, нежността на ръката ми, за да разбереш, че чувствата ми са мого повече от велики. И ако това не ти е достатъчно, и ако си мислиш, че разигравам сладникави сапунение театри... то тогава си тръгни. Остави ме сама в градината на предишното ни щастие и си трагни. Но преди окончателно да ме загърбиш... моля те, погледни назад. Погледни и спри погледа си върху мен. Вижадаш съзлите ми, нали? И не можеш да отречеш, че са искрени, не можеш да не почувстваш, че съм нещастна...
И пак ти казвам, не знам да ли е любов, обич или нещо друго. Знам само, че е за теб и е от сърце. Знам само, че ако те загубя ще загубя себе си, знам само, че едва ли някога пак ще се почувствам така.
А ти, мили мой, наричай тези чувства както искаш. Щом искаш викай им любов, аз нямам нищо напротив, това за мен просто няма значение. За мен от значение си единствено ти. И само, за да знам, че си щастлив, ще ти каза, че те обичам, макар и да не е така. Аз не знам какво е да обичаш, но знам какво е да се отдаваш. И ако не ти е достатъчно, с много болка на сърцето си ще ти кажа да си идеш, с обичащото си мен сърце...
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Определено е прекрасно
-
По-невероятно и по-хубаво нещо от това не бях чела! Наистина... страхотно е!
-
това е нещо неверочтно,всеки ден го чета!
-
Трудно е човек да разгадае сърцето си и не осъзнаваме колко обичаме даден човек,докато не го загубим или нарушим принципите си заради него.Била съм в твоето положение и мога да ти кажа,че това е любов.Обичах и страдах,но това е неизбежно.Дано разбереш какво наистина чувстваш и ти сама да сложиш име на чувствата си,макар че не е важно как ги наричаш,а е от значение е дали ги има и как ги изразяваш.Браво,добре написано!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
