28.06.2005 г., 17:08 ч.
Недостатъчно
Твърде много вярвам.
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам.
Но прошката ми ме прави това, което съм, а и без нея теб нямаше да те има. Отдавна нямаше да те има.
Твърде много те обичам.
Но любовта ми ме прави щастлива, по-замислена, по-добра, по-истинска.
Твърде много страдам...
...Още колко трябва, за да те намразя?
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам.
Но прошката ми ме прави това, което съм, а и без нея теб нямаше да те има. Отдавна нямаше да те има.
Твърде много те обичам.
Но любовта ми ме прави щастлива, по-замислена, по-добра, по-истинска.
Твърде много страдам...
...Още колко трябва, за да те намразя?
© Мая Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от приятелството-любовта-омразата има една малка почти невидима граница,която на всички ни се струва огромна пропаст,която трудно се прескача,но в действителност е просто един малък лъч светлина в дълбините на тъмния тунел
Давай Маичка