Недостатъчно
Твърде много вярвам.
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам.
Но прошката ми ме прави това, което съм, а и без нея теб нямаше да те има. Отдавна нямаше да те има.
Твърде много те обичам.
Но любовта ми ме прави щастлива, по-замислена, по-добра, по-истинска.
Твърде много страдам...
...Още колко трябва, за да те намразя?
Но вярата ми ме кара да бъда до теб. Вярата ми ми дава сили, когато теб те няма. Вярата лекува сърцето ми.
Твърде много се надявам.
Но надеждата ми дава смисъл, тя рисува усмивките ми, заради нея тръпна от неочакване да те видя.
Твърде много прощавам.
Но прошката ми ме прави това, което съм, а и без нея теб нямаше да те има. Отдавна нямаше да те има.
Твърде много те обичам.
Но любовта ми ме прави щастлива, по-замислена, по-добра, по-истинска.
Твърде много страдам...
...Още колко трябва, за да те намразя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
нали се пак тази така наречена любов се гради на това