"Жената не умее да разграничи душата от тялото. Тя е елементарна като животните. Тя има само тяло." Честно казано, когато Бодлер е писал тези думи, едва ли е осъзнавал смисъла им напълно и аз, като жена, няма начин да не ги оспоря. Вчера един приятел ми дойде на гости и се разприказвахме. Той говори, аз го слушам. "Знаеш ли, - разказва - жените са опасна порода, с тях шега не бива. Излъгах моята веднъж, оттогава тя не спря мен да лъже. Закъснях от работа веднъж, оттогава тя всяка вечер закъснява. Забележка направих й веднъж, тя на мене 100 направи. Реших се - изневерих на собствената си жена веднъж, оттогава тя не спря да ми изневерява. Оттова разбрах едно - на жена веднъж направиш ли й зло, тя цял живот злини ще върши. Душата й засегнеш ли веднъж, тя твоята ще отрови. Жените са жени, вечно се раздават, но огорчиш ли ги веднъж, целия живот ще ти съсипят." Мина се и час, и два, приятелят ми не спря да се оплаква от жените, а аз наум едно си мислех - това са то, мъжете, все в другиго вината търсят. Чудя се кой от двата пола е животно. Питам се - защо мъжете искат вярност от жените, след като сами не им я дават? Как очакват честност, вяра и доверие, след като самите те не познават тези думи. И, моля ви се, приятелят ми чуди се и възмущава от жена си. Изпратих го, без дума да му кажа, но в главата ми се въртеше една мисъл: "Скоро пак ще дойдеш и ще се оплакваш - не от нея, а от втора и от трета. Чудя се, кога обаче и дали вината в себе си ще се постараеш да намериш".
© Стефани Всички права запазени