Wedge (Пламен Минчев)
11 2
3.05.2007 г., 18:17 ч.

Неизпратено любовно писмо... 

  Есета
4854 0 3
Не ми харесва, че си с него, което дори слепец би видял.
Обичам те... Ето, казах го. Изрекох думите. Изрекох ги...
Ревнувам те и завиждам на всичко около теб.
Завиждам на вятъра, който разрошва косите ти. Завиждам на слънцето, което ти се усмихва. Завиждам дори на морето, което докосва краката ти внимателно и нежно, вместо мен. Завиждам на дрехите, които те обгръщат и вдишват аромата на тялото ти.
Завиждам... Завиждам...
Но ти обичаш друг... Е, вероятно никога няма да изрека или напиша тези думи отново. Вероятно никой освен мен и теб няма да ги прочете. Вероятно...
В момента сърцето ми бие като камбана и усещам как кръвта преминава през тялото ми. И знам, че всеки удар и всеки тласък на кръвта зове твоето име. Как живея, само за да те направя щастлива.
Боже, колко е клиширано всичко. Всяка дума е клише дори самите думи "Обичам те" са се превърнали в такова.
Но независимо от това, аз продължавам да ги изричам, независимо от това, че са стари като света. Сърцето ми продължава да бие и да изрича името ти тихо.
И така ще е, вероятно, до смърта ми.

© Пламен Минчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • прекрасно, но ако наистина е неизпратено така е най-добре. ако обичаш някого с цялото си сърце за теб основен приоритет би трябвало да е неговото щастие. затова по-добре никога не изпращай това писмо в проява на егоизъм, защото ако тя е щастлива, а ти я обичаш, макар и самотен, би трябвало да си щастлив и ти...
  • От мен 6+
  • Застанали пред невъзможността да променим нещата винаги изпитваме болка.
    Харесва ми есето ти!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??