Джилиън (Ниара Норууд)
26 126
4.03.2008 г., 16:22 ч.

Нежелан от никого на света 

  Есета
2001 0 4
1 мин за четене

Вървиш по улиците, незрим за околните. Едно привидение, неясен силует сред мъглата. Точно като в "Зимни вечери" на Смирненски. Едно задгробно същество, сянка на самия себе си. Мъглата-живот, в която съществуваш, а не живееш. Обкръжен от другите призраци, които те подминават с безразличие. В зловещата тишина на безхаберието ти се разтваряш бавно и изчезваш. Линееш и гаснеш. Всяка стъпка, която правиш, ти коства неимоверни усилия. Питаш се защо продължаваш напред? За какво? За кого? Никой не те иска, на никого не си нужен. Прокълнат си от самото си рождение. Да, не е трябвало изобщо да се повявяваш на света. Ти си тук по силата на някакво злощастно недоразумение. Природна грешка, за която трябва ти да плащаш. Да страдаш заради това, което си. Осъзнаваш, че ако умреш, никой няма да забележи. Животът ще си продължи и без теб. По-добре без теб. Няма да предизвикаш жал у никого, защото си само един блед призрак, който постепенно избледнява все повече. Пародия на човешко същество. Гротеска. Ако се погледнеш в огледалото, почти няма да се различиш. Същността ти се разпада неусетно. Толкова си слаб и неустойчив, че нищо чудно следващият силен полъх на вятъра да те отнесе. Да те угаси като свещ. В задушаващата прегръдка на зловещата мъгла съпротивителните ти сили не действат. Ти си сянка на самия себе си.

 

© Ниара Норууд Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Има на света едно единствено истинско съкровище, за което си струва да се борим докрай-доброто сърце.Сигурна съм, ти го притежаваш!
  • много ми хареса! написано е изключително красиво и вдъхновено.напомня ми за чувства,които до скоро бяха единствена реалност за мен, но с времето разбираш, че да живееш е геройство, а това да спреш да се бориш и да се оставиш на отчаянието и мрака е постъпка на стахливец. браво!
  • Въпреки,че не ми хареса песимизмът ти,стилът ти е много вдъхновяващ. Напомни ми на много от любимите ми бългаски автори- класици! Поздравления, за което!
  • Тъжно, но винаги има изход, един ден ще дойде новото начало - по-доброто...
    Пишеш завладяващо, толкова истинско...близко до всеки човек...
Предложения
: ??:??