Нека бъдем по-добри заедно, отколкото по-лоши по отделно!!!
Преди няколко дни, вървейки с приятели по улицата, изведнъж някой ме побутна леко по ръката. Обърнах се и видях просяк, който бе вкопчил насълзените си и изпълнени с болка очи в моите. Той просеше милостиня, протегнал кокалестата си ръка с набръчкана от старостта кожа. Съжалих го и му дадох няколко дребни монети. Когато продължихме да вървим, а просякът остана далеч зад нас с огромната мъка, изпълваща душата му, приятелиte ми започнаха да ми се смеят и ме попитаха защо съм му дала пари. Той не бил част от общността, не бил облечен добре, миришел лошо и отблъсквал хората с окаяния си вид и просяшката си ръка. Tакъв човек не заслужавал подаяние, толерантност или каквато и да е съпричастност към положението му… После някой заговори на друга тема и всички разпалено започнаха да обсъждат казаното. Притесних се от бързата смяна на разговора и след кратко мълчание ги оставих и продължих сама да се разхождам.
Нима не беше човешко да п ...