11.01.2008 г., 15:39 ч.

Необяснимо 

  Есета » Любовни
1743 0 2
2 мин за четене
 

   След всичко, което беше... След края... След пропълзяването от бездната, в която сама се бях бутнала - успях да се изправя отново на крака. Необяснимо как?!... Усещах отново чувството, което по-рано бе карало всяка частица в мен бавно да се разкъсва. Необяснимо как успях?!... Пак щастлива бях, но не със теб, а с друг. Целувах любовта със затворени очи и този път не беше ти. Пак усмихвах се на малките неща, но те не бяха жестове от теб. Излизах с приятели, радвах се и се смеех, но този път не изпитвах страх.

   Светът, изграден след теб, ми носеше усмивки и дори всички около мен да ми говореха за теб, бях успяла така да притъпя чувствата си и емоциите, които пораждаше твоето име, че дори се усмихвах на думите им. И... вече не ме болеше както преди. Исках да те оставя и вярвах, че го бях направила. ... Но, защо в съня ми - като мил магьосник - на пръсти, бродиш ти?... Събуждаш пак онази луда страст и страхът от самата мен започва бавно да расте. Знам, че ти ще си там - пак както преди ще ме прилъгваш, ще молиш и ще те боли. Как да бягам от собствения си сън ? Не искам повече така! Не искам твоята сянка нощем да бди над мен!

 И необяснимо е защо нощта е твоя, а през деня жадувам друг? И не разбирам откъде намира сили сърцето да прости и да забрави всичко - твоето предателство, лъжите... как те пуска да влизаш дори и само във съня?...

   Знам... неизбежно е да те забравя, но не искам сънищата да ми напомнят само хубавите моменти - в моето сърце пак си влизал, нали? Моля те, върви си! Не се обръщай назад! Друг вече играе твоята роля в моя свят.

   Искам да повярвам, че си бил грешка, а не урок от съдбата. Искам да повярвам на лъжите, а не на твоите очи! Помогни да го направя !

   Не знам това, което правя - как ли се нарича? Необяснимо е! - Да обичаш, да искаш, да копнееш за човека, който ти дава всичко, а да сънуваш онзи, който само с поглед ти отнема всичко...

   И за жалост едва сега разбрах истинското значение на думите:

"Единственият, който може да те нарани до болка, си самият ти!"

Ще те изгоня от съня! Няма повече господарят там да си ти. Ще те забравя! Ще те оставя, колкото и да боли. Не си ти - създаденият за мен. Друг на твоето място застава днес. Друг любовта ми заслужава. На друг аз искам да я дам. И дори в съня ми да идваш без покана - за жалост дадох ти ключа за там... И дори реалността да ме тегли към теб - ти ще си само там - в моя малък свят. Ще ме имаш. Ще съм само твоя - както искаше преди, но... вече само в съня ми...

 

© Христина Леонска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво , много е хубаво, истинско, браво още веднъж!
  • ... необяснимо е наистина, но не и невъзможно!Сякаш раната се отвори за миг,(четейки това) но лекарството (до мен в момента) я лекува някакси ... Необяснимо !!!Нимфа ... незабравяй, че огледалата за обратно виждане са най-важни, първо в тях се гледа ... но не за да се 'гримираш'
Предложения
: ??:??