След всичко, което беше... След края... След пропълзяването от бездната, в която сама се бях бутнала - успях да се изправя отново на крака. Необяснимо как?!... Усещах отново чувството, което по-рано бе карало всяка частица в мен бавно да се разкъсва. Необяснимо как успях?!... Пак щастлива бях, но не със теб, а с друг. Целувах любовта със затворени очи и този път не беше ти. Пак усмихвах се на малките неща, но те не бяха жестове от теб. Излизах с приятели, радвах се и се смеех, но този път не изпитвах страх.
Светът, изграден след теб, ми носеше усмивки и дори всички около мен да ми говореха за теб, бях успяла така да притъпя чувствата си и емоциите, които пораждаше твоето име, че дори се усмихвах на думите им. И... вече не ме болеше както преди. Исках да те оставя и вярвах, че го бях направила. ... Но, защо в съня ми - като мил магьосник - на пръсти, бродиш ти?... Събуждаш пак онази луда страст и страхът от самата мен започва бавно да расте. Знам, че ти ще си там - пак както преди ще ме ...