12.04.2007 г., 15:54

Неочаквано

1.6K 0 1
1 мин за четене

Погледът е замъглен от сълзи. Всичко се срутва. И последната надежда умира. Всичко става за секунди. Само с няколко думи. Всичко се променя. Както започна всичко така и ще свърши - неочаквано. Срещнахме се неочаквано и всичко беше прекрасно, а сега се разделяме неочаквано, но с най-голямата болка в душата ми. Ти ме беляза за цял живот. Знаех, че ще стане така, още щом те видях и го допуснах. Знаех, че ще страдам, но бях съгласна, заради няколко мига щастие бях готова на месеци тъга. Искаш от мен невъзможното - да те забравя. Любовта не се забравя, идва мигновенно, но не може да се забрави. Тя остава завинаги в сърцето ти, дори да знаеш, че не си обичан, че другият е далеч от теб, че може би няма да го видиш никога отново... Любовта е постоянен спътник на живота ни. Затова не искай от мен да те забравя. Аз те обичам, нима не го разбра?! Дори не искам от теб същото, не мога да те задължа да го направиш. Любовта не идва насила. Но моля те, не искай от мен да те забравя, ще те разочаровам, ако това е твоето желание. А аз не искам това. Аз просто те обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми есето ти,както повечето твои неща,които прочетох.Любовта не трябва да се забравя,защото забравиш ли я ще забравяш как се обича.Всяка отминала любов помага да оценяма всяка следваща.Наистина си се справила добре.Браво!
    П.С. Радвам се,че и моите есета,които си чела, ти харесват.От всички само 3 са посветени на някого."Незнаеш колко те обичам" и "Оправдание" са за едно момче,а "Моята Коледа" го посветих на баща ми.С него спечелих и специална награда в един конкурс.

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...