Apr 12, 2007, 3:54 PM

Неочаквано 

  Essays
1280 0 1
1 мин reading

Погледът е замъглен от сълзи. Всичко се срутва. И последната надежда умира. Всичко става за секунди. Само с няколко думи. Всичко се променя. Както започна всичко така и ще свърши - неочаквано. Срещнахме се неочаквано и всичко беше прекрасно, а сега се разделяме неочаквано, но с най-голямата болка в душата ми. Ти ме беляза за цял живот. Знаех, че ще стане така, още щом те видях и го допуснах. Знаех, че ще страдам, но бях съгласна, заради няколко мига щастие бях готова на месеци тъга. Искаш от мен невъзможното - да те забравя. Любовта не се забравя, идва мигновенно, но не може да се забрави. Тя остава завинаги в сърцето ти, дори да знаеш, че не си обичан, че другият е далеч от теб, че може би няма да го видиш никога отново... Любовта е постоянен спътник на живота ни. Затова не искай от мен да те забравя. Аз те обичам, нима не го разбра?! Дори не искам от теб същото, не мога да те задължа да го направиш. Любовта не идва насила. Но моля те, не искай от мен да те забравя, ще те разочаровам, ако това е твоето желание. А аз не искам това. Аз просто те обичам...

© Надя Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесва ми есето ти,както повечето твои неща,които прочетох.Любовта не трябва да се забравя,защото забравиш ли я ще забравяш как се обича.Всяка отминала любов помага да оценяма всяка следваща.Наистина си се справила добре.Браво!
    П.С. Радвам се,че и моите есета,които си чела, ти харесват.От всички само 3 са посветени на някого."Незнаеш колко те обичам" и "Оправдание" са за едно момче,а "Моята Коледа" го посветих на баща ми.С него спечелих и специална награда в един конкурс.
Random works
: ??:??