Непонятното за един е до болка познато за друг.
Хората са устроени така, че да използват мозъка си и в зависимост от положението и гледната точка възприятита изкривяват действителността по един или друг начин. Аз ако трябва да съм честен рядко слушам мозъка си, просто съм прекалено импулсивна и емоционална личност така казват другите. Според мен действам точно на мига, за да не го изпусна, страх ме е, че следващ миг няма да има и ако пусна този да отлети.... край всичко свършва. Сигурно не съм прав, сигурно има и други мигове, но нека да попитам може ли капката дъжд да се върне обратно на един метър от земята, за да падне отново върху ръката ти? Да много хора ще кажат, че има други капки точно на това място и ще паднат точно там, но аз ще им отговоря това са ДРУГИ КАПКИ, не е точно тази, първата, която те е направила щастлив.
Някъде четох, че единственото от, което НЕ трябва да се отказва човек са мечтите му... Може би е така. Всъщност аз съм убеден, че е така. Не бях, но някой ми помогна да мечтая и да споделя с аудиторията чувството, когато мечтаеш е страхотно. Според мен само едно чувство е по-хубаво от това, но то е обект на други разсъждения.
Ако имате възможност да сбъднете мечтата на някого бихте ли го направили? Аз за себе си казвам с честно сърце и открита душа, че със сигурност бих сбъднал мечтата на някого. И ако това зависи само от мен със сигурност ще го направя. Не казвам, че ще изпълня всяка мечта на всеки човек... не е в моята власт да го направя. Само споделям, че се радвам, че имам възможността да изпълня една мъничка мечта на един скъп за мен човек. За теб, Красавице, ще го направя... Какво точно ли? Ще рабереш като му дойде времето.
И само още нещо... Ако знаете, че изпълнявайки своя мечта няма да постигнете резултата, който искате и тя няма да ви донесе това удовлетворение, на което сте се надявали, когато мечтата се е родила ще го направите ли въпреки всичко?
Защото аз имам такава мечта и съм сигурен, че когато я постигна тя ще ми донесе само и единствено болка и самота, но все пак съм решил да не се отказвам от нея... защото знае ли човек, може би когато я постигна тя ще повлече след себе си и изпълнението на другата ми, най-голямата ми мечта: да бъда с жената, в която съм влюбен. Или пък просто, защото съм лекмислен, импулсивен и емоционален.
Но знаеш ли точно в кой момент пилето е кацнало на рамото ти? И дали това е пиле или силен орел, който с един замах на клюна си може да изтръгне сърцето ти. Аз си имам и пиле и орел пилето ми е далеч от мен, но някой ден (надявам се) ще прогоня орела и то ще кацне на рамото ми.... Само се надявам да не е прекалено късна, за да е останало едно малко неизядено парчеце от сърцето ми, за да мога да го подаря..... на теб.
© Слънце Антимов Всички права запазени