25.07.2017 г., 8:56

Несвързани Истории: Ехо

1.2K 0 0
1 мин за четене

 

 

***

 

 

Странна работа е това.

Странно е как знаеш за съществуването на тоя човек от няколко дена,

                                                                                                       а всъщност,

                                                                                                             си го познавал цял

                                                                                                                                   живот...

Говориш с него, сякаш говориш със себе си,

                   Слушаш и чуваш ехото.

                                    Идеята е една, мисълта е една, душата е една.

                                                              Очите са дълбоки, красиви …

 

Малко опърничаво, но нали и ти си същия...

 

Странна работа, да знаеш!

 

Ядосва те                                                                                                                    

               Смееш се

Говори                                                                                                        

                  Искаш да замълчиш,

                                                                 да чуеш,

                                                                                            да се насладиш...

                                                                                                                          край няма…

 

и слушаш,

                                и сърцето слуша,

                                                       и душата слуша…

 

И чува само нея,

           а тя говори, а ти чуваш себе си,

                     който повтаря всяка нейна дума.

 

Така, както си я повтарял хиляди пъти в главата …

 

И край няма,

                   край няма …

 

 

Чакам те теб,

          чаках те теб,

                    не отлитай,

                             не отшумявай,

                                       не се губи из скалите,

                                                   не се губи из гората,

                                                             не се оставяй на града,

                                                                       не се губи из хората,

                                                                                             остани тук. ...

 

За малко,

поне за малко,

моето ехо, да го чуя...

 

 

остани тук...

                               мой душевен полъх,

                                   мое ехо...

 

 

 

***

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крут Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...