25.07.2017 г., 8:56

Несвързани Истории: Ехо

1.2K 0 0
1 мин за четене

 

 

***

 

 

Странна работа е това.

Странно е как знаеш за съществуването на тоя човек от няколко дена,

                                                                                                       а всъщност,

                                                                                                             си го познавал цял

                                                                                                                                   живот...

Говориш с него, сякаш говориш със себе си,

                   Слушаш и чуваш ехото.

                                    Идеята е една, мисълта е една, душата е една.

                                                              Очите са дълбоки, красиви …

 

Малко опърничаво, но нали и ти си същия...

 

Странна работа, да знаеш!

 

Ядосва те                                                                                                                    

               Смееш се

Говори                                                                                                        

                  Искаш да замълчиш,

                                                                 да чуеш,

                                                                                            да се насладиш...

                                                                                                                          край няма…

 

и слушаш,

                                и сърцето слуша,

                                                       и душата слуша…

 

И чува само нея,

           а тя говори, а ти чуваш себе си,

                     който повтаря всяка нейна дума.

 

Така, както си я повтарял хиляди пъти в главата …

 

И край няма,

                   край няма …

 

 

Чакам те теб,

          чаках те теб,

                    не отлитай,

                             не отшумявай,

                                       не се губи из скалите,

                                                   не се губи из гората,

                                                             не се оставяй на града,

                                                                       не се губи из хората,

                                                                                             остани тук. ...

 

За малко,

поне за малко,

моето ехо, да го чуя...

 

 

остани тук...

                               мой душевен полъх,

                                   мое ехо...

 

 

 

***

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Крут Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...