Мисля, но мисълта ми не стига далеч, както преди. Може би ми липсва надеждата, която ме крепеше през всички тези години? А може би не! Може би се предадох без бой!
Винаги съм бил слушател на проблемите на различни хора, винаги съм мислил, че аз нямам такива. Чак сега долавям иронията, сега, когато разбрах, че винаги съм имал. В началото, когато започнаха черните ми дни, просто мислех, че е лош късмет, но днес, когато пиша това, разбирам - съм пълен неудачник. Не ме разбирайте погрешно. Не съм комплексар, засрамен от външния си вид, не, бих казал - прилично изглеждащ и забавен. Но никой не знаеше, че зад забавното момче се криеше най-тъжната личност на света. Личността, плачеща в тъмните нощи. Мисля, че сега е дошъл моментът, в който трябва някой друг да чуе моята история.
И ето, започвам своята история още от ранното си детство. Както всяко дете, си играех пред блока с приятели, правех бели. Но невинното дете все още не подозираше, че съществуването му ще бъде така безлично. Винаги съм ...