Невъзмутимо е - да гледам, колко си красива. Дарена с онзи вълшебен блясък,  озарявайки силуета на гледащия го отсреща.

Знам - късметлия съм, това е несъмнено. Как улових момента, в който минах покрай теб. И точно аз да бъда зрителя, чието внимание  прикова. С тази усмивка, с това истинско присъствие. А излъчването ти - магнит, който ме привлече. Карайки ме да спра и да онемея, какво изящество съзрях. 

Невероятно е... тази среща с теб. Случайна, или заслужена - тя се състоя.

Попълни нещо, което липсваше в мен. Един миг или частица от даден момент. Все едно нарочно го направи, за което вечно ще съм ти  благодарен.

Умело взе четката от съзнанието  и започна да рисуваш - така, както никоя до сега не бе направила. Леко, нежно, разноцветно. Там, на белия лист оставен точно за теб. Художничка, поетеса, или просто ЖЕНА!  Изпратена от съдбата, за да покаже нещо,  събуждайки летаргията, обзела живота ми. И смело нарисува се на платното. Знаейки, там е твоето място. Там ти остана очаквано!

В една случайна среща, обърнала завинаги моето съзнание! Нещо съществуващо, желано... или просто заслужено! Изпратена за мен, карайки ме да бъда невъзмутимо щастлив! Не само за  миг или даден момент. А просто завинаги!