Незабравима нощ
В тъмнината бяхме само ти и аз! Ти беше нежен, добър и обичлив. Аз бях мирна и щастлива. Ноща беше тъмна, но за мен не беше такава. Стаята сякаш беше огрявана от любовта ни. Гледах те, не можех да ти се наситя. Толкова спокойно спеше, също като малко дете, заспало след незабравим ден.
Устните ти стояха неподвижни, но сякаш крещяха: "Целуни ни!". Очите ти бяха затворени, но сякаш ме гледаха и шептяха: "Ти си любовта!". Гърдите ти мърдаха под ритъма на дишането ти, глътките въздух, влизащи в тях сякаш ми говореха: "Винаги ще те обичам!"
На мен ми идваше да извикам : "Обичам те!", но не го направих - ти спеше! Спеше, неподозиращ, че в тъмното те съзерцават две нежни, влюбени очи!
Устните ти стояха неподвижни, но сякаш крещяха: "Целуни ни!". Очите ти бяха затворени, но сякаш ме гледаха и шептяха: "Ти си любовта!". Гърдите ти мърдаха под ритъма на дишането ти, глътките въздух, влизащи в тях сякаш ми говореха: "Винаги ще те обичам!"
На мен ми идваше да извикам : "Обичам те!", но не го направих - ти спеше! Спеше, неподозиращ, че в тъмното те съзерцават две нежни, влюбени очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Всички права запазени
