Ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои, една съвременна мисъл, която едва ли много хора в днешно време си задават. Кога настъпи 21 век и забравихме кои сме ние, камо ли да помним героите или хората, които имат значителен принос към страната, в която живеем, наречена България. Какво стана с почестите, които всеки от тях заслужава и дали с отминаването на душевния патриотизъм замина и желанието ни за борбеност. Кои са героите, които с трепет на сърце споменаваме и ни става някак будно съзнанието за това, което са направили. Ботев и Левски отдавна не са в съзнанието и мислите на модерното поколение. Защо да вярваме в някой, заминал си преди 130 години и загинал с чест и достойнство, след като не можем да повярваме в самите нас. Животът до такава степен ни е озлобил, че всеки гледа собствения си интерес и забравя общата картина, в която ние хората сме само фон в нея. А какво е било преди години, когато хиляди хора са били обединени в една кауза, за да може в момента да живеем своб ...