26 янв. 2012 г., 09:43

Ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои 

  Эссе » Философские
3899 1 1
4 мин за четене


Ний не вярваме вече в герои - ни чужди, ни свои, една съвременна мисъл, която едва ли много хора в днешно време си задават. Кога настъпи 21 век и забравихме кои сме ние, камо ли да помним  героите или хората, които имат значителен принос към страната, в която живеем, наречена България. Какво стана с почестите, които всеки от тях заслужава и дали с отминаването на душевния патриотизъм замина и желанието ни за борбеност. Кои са героите, които с трепет на сърце споменаваме и ни става някак будно съзнанието за това, което са направили.  Ботев и Левски отдавна не са в съзнанието и мислите на модерното поколение. Защо да вярваме в някой, заминал си преди 130 години и загинал с чест и достойнство, след като не можем да повярваме в самите нас. Животът до такава степен ни е озлобил, че всеки гледа собствения си интерес и забравя общата картина, в която ние хората сме само фон в нея. А какво е било преди години, когато хиляди хора са били обединени в една кауза, за да може в момента да живеем свободно и да се наричаме с гордост – българи. Минало отминало, като вятъра на промяната, но не положителна промяна, а точно обратното. Една абсолютна деградация на обществото, масово използване на американизми и общо закърняване на човешкия мозък. Това са само част от последствията от това, че забравяме кой какъв е и откъде е тръгнал. А сега героите, борили се за свободата на нашата родина, са забравени под пепелта на извършените подвизи и сякаш това, че не сме заинтересовани от тях, ги потъпква. Къде се затри чувството на патриотизъм  у българина и той остана просто овца в стадото на пъдаря? Или да робуваме на чужди интереси и да се превърнем в държава с машинални разбирания, като в повечето европейски страни и Америка. Защо всички искат да придобием този американски манталитет, за да покажем уж колко сме умни и колко сме можещи.

Забравяме тази идея. Никога няма да бъдем такива, каквито мечтаем. Смазани от властта, наречена демокрация, тя само ни замазва очите, за да се измъкнем от червения социалистически цвят. Не искаме да сме новите американци, ние сме българи, които пазят своите традиции и обичаи от векове.  Какво иска от нас светът и защо трябва да се съобразяваме с интересите на други нации, които искат да ни променят до неузнаваемост и да забравим реално КОИ СМЕ и какъв е нашият път. А героите днес  трудно се описват като такива, а почти ги няма. Хора, които биха заложили всичко в името на една кауза  и тази кауза да е свързана с интересите на родината и хората, които я населяват. Да бъдеш всеотдаен на нещо свято и да бъдеш почитан наравно с други известни герои от българската история. Толкова ли ги е страх хората от това да направят крачка встрани  и да се освободят от ежедневното мислене на проблемите, които го заобикалят и да се отърсят от депресията, в която е потънала цялата страна. Или срамът, който може да изпиташ от неуспеха, е толкова голям, за да те откаже от действията ти още преди да си ги започнал. Всичко е обвързано със страха, който хората изпитват от 20 години насам. Никаква отговорност няма спрямо проблемите на другите, а просто продължение по релсите, по които се движим, напред и без спирка.

Трябва ли тези, които не бива да забравяме, да бъдат пропагандирани чрез рисунки и графити по трафопостовете, за да разберем нашата истинска същност? Пропагандирането на героите трябва да става в нашите съзнания и така да постигнем вътрешно удовлетворение и гордост от това, че сме българи. До такава степен се е свила България в пашкула на омразата, и връщане назад няма. Следващият етап е пеперуда, която ще разцъфти красива и изящна, каквато искаме да е. Но защо чак сега, повлияни от различни институции? Много прост е отговорът на този въпрос. Българинът е свикнал да бъде управляван и манипулиран, защото е много по-лесно някой друг да взема решения вместо ние самите да решим какво искаме да направим с бъдещето си. А целите ни са едни, реещи се в пространството, търсейки правилния път, по който да тръгнат. Но за това се изисква мислене и време, което не може да стане, докато хората решават да седят в черупките си. Кога е въпросът? Най-съществен от всички до момента. Кога ще си припомним Ботев, Левски, Каравелов, Бенковски и да ги споменем с добро, така че кожата ни да настръхне. Вътрешното сърцебиене да се усили, знаейки, че това е духът на промяната. Всеки да усети част от него героична, и така всеки българин да се почувства жив и да направи нещо съществено. Нека да не забравяме старите герои, но нека се замислим и за новите, които всъщност сме НИЕ.

© Михаил Теофилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??