27.03.2011 г., 10:09 ч.

Никога не казвай "никога" 

  Есета » Други
5906 0 1
2 мин за четене

Никога не казвай "никога"

 

         Всеки има своите възходи и падежи по пътя на живота. Мисли, които се превръщат в реалност. Думи, които остават трайна следа в съзнанието ни. Най-хубавата черта на човешкия мозък, е че забравя. Изречението ”Никога няма да забравя това!” е клише. Съгласна съм, че това ще бъде до известна степен на преден план в съзнанието ти, но идва ден, в който това ще бъде изместено от нещо друго – добро или пък лошо.

        Човек не може да планира или предвижда всичко. Той може да разчертае пътя си, да помечтае, да осъществи тези планове, част от мечтите си... Не трябва да се предоверяваме, защото този, който ти се усмихва сега, може като се обърнеш да ти „забие нож в гърба”. Както се случва в живота най-често вече. Казваш си: „Вече ще знам, никога повече няма да позволя да ми се случи нещо подобно." Дали? - питам аз. Всичко се случва тогава, когато най-малко очакваш. Да, другия път ще си подготвен и ще можеш да реагираш, но не можеш да си сигурен, че това няма да се повтори. На този свят едно е сигурно – всички ще умрем, някой ден и дотук със сигурните неща.

         Да, има хора, които са прекалено уверени в себе си, в живота си, в успеха си. Нека не забравяте, че вечни неща няма, няма и да има. Всички сме хора, едни по-малко, други повече. Стъпваме по една и съща повърхност – Земята. Не съм видяла или чула някой да ходи по вода, все още. Е, има и такива, които стъпват, пък си мислят, че летят и са недосегаеми – до кога ли?!  Животът е гаден и така те завърта, че днес си на 3600, утре си на 1800, а ти се казва „Никога”, няма да го позволя”. Не го позволи, ама се случи, нали! Защото някъде веригата се е скъсала, а ти разбираш чак сега.

         Дали наистина назоваваме „нещата” с истинските им имена, дали си мерим приказките, дали вярваме или ни се иска думата „никога” да спазва съдържанието си? Всеки сам знае себе си, живота си. Нека не си играем с думите, изречени  от хората и със самите тях. Нека първо мислим и после говорим. и чак тогава действаме.

         Нека, преди да си кажем „Никога!”, да се сетим, че казаното няма да има смисъл, защото „никога” не съществува, тази дума става еквивалент на фразата „Всичко е възможно.”

© Кари Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всички сме хора, едни по-малко, други повече. - Интересно изречение,показва се хем разделението,хем обединението! Но все пак,много верни неща,браво!
Предложения
: ??:??