И точно когато всичко си отива, когато всички вие се отказахте, когато вече нямах какво да губя… Тогава, когато бях в ъгъла сама, преминавайки през всяка трудност, без дори да очаквам помощта ви, тогава се събудих, видях себе си, видях човека, на когото винаги мога да разчитам.
Падах и разбивах се, чувах как костите ми пукаха под тежестта на думите ви, спъвахте ме всеки ден, казвайки ми, че това, което искам, не мога да го постигна… Но сега, сега е различно, сега съм сама. По-силна от всякога!
Превърнах всяко ваше наказание в полезно оръжие. Там, където ме оставихте, там съм още в ъгъла на проклетата стая… От тук човекът наблюдава всичко. Виждам жалките ви опити да бъдете силни и независими, но виждам и как един с друг се мачкате и пречупвате. Тук, откъдето всичко изглежда каквото е, е място, за което няма неосъществими мечти, няма граници, има просто дълги пътища…
Аз достигнах мястото, от което всички се страхувахте. И оттук ще продължа, по-силна със всяка следваща битка. Животът ми щ ...