5.04.2011 г., 23:09 ч.

Никога не се предавам 

  Есета » Лични
2530 1 4
1 мин за четене

И точно когато всичко си отива, когато всички вие се отказахте, когато вече нямах какво да губя… Тогава, когато бях в ъгъла сама, преминавайки през всяка трудност, без дори да очаквам помощта ви, тогава се събудих, видях себе си, видях човека, на когото винаги мога да разчитам.
Падах и разбивах се, чувах как костите ми пукаха под тежестта на думите ви, спъвахте ме всеки ден, казвайки ми, че това, което искам, не мога да го постигна… Но сега, сега е различно, сега съм сама. По-силна от всякога!
Превърнах всяко ваше наказание в полезно оръжие. Там, където ме оставихте, там съм още в ъгъла на проклетата стая… От тук човекът наблюдава всичко. Виждам жалките ви опити да бъдете силни и независими, но виждам и как един с друг се мачкате и пречупвате. Тук, откъдето всичко изглежда каквото е, е място, за което няма неосъществими мечти, няма граници, има просто дълги пътища…
Аз достигнах мястото, от което всички се страхувахте. И оттук ще продължа, по-силна със всяка следваща битка. Животът ми ще бъде просто хора, които се спират за нов рунд, а след това си тръгват.
Аз никога няма да се предам. Няма да се откажа от битките, които ще ме учат как да достигам върхове, които друг преди мен не успял. Тогава животът ми няма да е просто момент. Животът ми ще е продължение на последствията от победите ми!!!  

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Багодаря за хубавите думи. Оценявам го! Пожелавам късмет и на вас!!!
  • Великолепно!Имаш дух на победител!От тук нататък ти трябва добър късмет!Пожелавам ти го!
  • Много благодаря !
  • Хареса ми ! Поздрави за хубавото есе : )) !
Предложения
: ??:??