Никога повече
Ела при мен!... Отново ми прошепваш ти. А откога не бях чувала това... И откога очаквах да го чуя! Беше моята мечта, това, което исках да чуя най-много от теб. Е, най-накрая го изрече... престраши се!
Признаваш си, че имаш нужда от мен... че не искаш вече да заспиваш сам, че искаш отново да ме прегърнеш и да не ме пускаш през цялата нощ, че искаш отново да заспиш, сгушен до мен и омаян от уханието на тялото и косите ми. Искаш отново да ме слушаш как дишам, да ме гледаш, докато спя и да ме целуваш, когато си мислиш, че не усещам... Не, ти не ме обичаш! И никога не си... това е просто нужда, нуждата да се почувстваш желан и обичан. Да ми вземеш всичко, което искаш, всичко, което можеш...
Знаеш, че винаги ще дойда... на мен ми стига само онзи поглед, с който ме молиш отново да ти дам каквото искаш а в замяна аз да се чувствам щастлива... за 2-3 часа през нощта!
Моля те, не ме гледай така! И не ме обвинявай, че веднъж избрах и аз да съм обичана по начина, по който беше ти... Той ме чака пред вратата, за да ми даде всичко това, което аз давах на теб милиони пъти... И не изисква нищо, иска само да му позволя да ме прегърне, да поискам да остана с него не само цялата нощ, но и всички други следващи...
Знам, че си ме чакал вече много нощи, и много още ще ме чакаш... Няма да се върна, никога повече! Няма да пренебрегвам себе си и собствените си чувства, няма да те остава да се възползваш от мен, няма да те обичам... Никога повече!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Събева Всички права запазени
