Никога повече
Ела при мен!... Отново ми прошепваш ти. А откога не бях чувала това... И откога очаквах да го чуя! Беше моята мечта, това, което исках да чуя най-много от теб. Е, най-накрая го изрече... престраши се!
Признаваш си, че имаш нужда от мен... че не искаш вече да заспиваш сам, че искаш отново да ме прегърнеш и да не ме пускаш през цялата нощ, че искаш отново да заспиш, сгушен до мен и омаян от уханието на тялото и косите ми. Искаш отново да ме слушаш как дишам, да ме гледаш, докато спя и да ме целуваш, когато си мислиш, че не усещам... Не, ти не ме обичаш! И никога не си... това е просто нужда, нуждата да се почувстваш желан и обичан. Да ми вземеш всичко, което искаш, всичко, което можеш...
Знаеш, че винаги ще дойда... на мен ми стига само онзи поглед, с който ме молиш отново да ти дам каквото искаш а в замяна аз да се чувствам щастлива... за 2-3 часа през нощта!
Моля те, не ме гледай така! И не ме обвинявай, че веднъж избрах и аз да съм обичана по начина, по който беше ти... Той ме чака пред вратата, за да ми даде всичко това, което аз давах на теб милиони пъти... И не изисква нищо, иска само да му позволя да ме прегърне, да поискам да остана с него не само цялата нощ, но и всички други следващи...
Знам, че си ме чакал вече много нощи, и много още ще ме чакаш... Няма да се върна, никога повече! Няма да пренебрегвам себе си и собствените си чувства, няма да те остава да се възползваш от мен, няма да те обичам... Никога повече!!!
© Зорница Събева All rights reserved.
