Никой не заслужава похвала за добрината си,
ако няма сила да бъде лош
Човек има много сложно устройство, но за нашата цел, нека го съпоставим с един компютър. Да приемем, че този компютър съдържа база данни с телефонните номера на цял град. “Той” прави добро, той улеснява гражданите да не прелистват онази дебела като тухла книга – трябва ли те да му благодарят за това. Добро, но този компютър не може да прави нищо друго, освен това което програмистът му е „казал“? Той няма възможност да прави нещо друго, той е ограничен - лисва му мисъл, следователно не съществува като одушевен предмет.
Приравнението компютър-човек, макар и прекалено обобщено ни дава представа за ограничеността, няма нещо което да е съвършено, освен Бог.
Nemo mortalium omnubus horis sapit.
Несъвършеността е произлиза от ограничеността .
Nemo liber est qui coprori servit.
След като ограничеността е същност на човека, трябва да проверим как тя се проявява. Всеки човек е индивидуален, следователно е ограничен по различен ...