Никой не заслужава похвала за добрината си, ако няма сила да бъде лош
Никой не заслужава похвала за добрината си,
ако няма сила да бъде лош
Човек има много сложно устройство, но за нашата цел, нека го съпоставим с един компютър. Да приемем, че този компютър съдържа база данни с телефонните номера на цял град. “Той” прави добро, той улеснява гражданите да не прелистват онази дебела като тухла книга – трябва ли те да му благодарят за това. Добро, но този компютър не може да прави нищо друго, освен това което програмистът му е „казал“? Той няма възможност да прави нещо друго, той е ограничен - лисва му мисъл, следователно не съществува като одушевен предмет1.
Приравнението компютър-човек, макар и прекалено обобщено ни дава представа за ограничеността, няма нещо което да е съвършено, освен Бог.
Nemo mortalium omnubus horis sapit.2
Несъвършеността е произлиза от ограничеността .
Nemo liber est qui coprori servit.3
След като ограничеността е същност на човека, трябва да проверим как тя се проявява. Всеки човек е индивидуален, следователно е ограничен по различен начин – един е силен и глупав, друг е слаб физически, но много умен, трети му липсват и двете, но е много любезен. Да направим мислен експеримент: представете си агнета и вълк – агнетата са умни и запознати с науката зоология, а вълкът е добре нахранен. Те са затворени в здрава клетка със сено. Вълкът, в следващите няколко часа или дори дни, няма никаква причина да нарани агне – трябва ли те да са му благодарни за това – той просто ги пази живи, за да не се развалят, когато им дойде времето за консумация. Дали за агнетата ситуацията е същата, както споменахме – познавайки зоологията, на тях им е ясно, че щом вълкът огладнее, той започва да търси храна, а те самите са храната... те със сигурност имат желание да убият вълка, но нямат способността да го направят. Ако убийството се приема за злина, то неизвършването му от вълка в тази ситуация, може да се приеме за добрина, но тази добрина ще доведе до самоубийство. Това е против природата на човека, а даже и на вълка. Несъвършенството е проява на злото в метафизическия свят4, това е застъпено и в народния фолколор - „прекален светец и богу не е драг“. Преминаването границата е също толкова лошо, колкото и въобще да не я достигаш5 .
Доброто, винаги е било и въпрос на гледна точка, в исторически план дори коментарът е излишен. Определението е прекалено общо. Аз ще се опитам да дам приближение на понятието „добро дело“, основна движеща сила е хармонията в чувствата, постъпката кара донора и акцепторът да се чувстват добре рано или късно. Aко донора се чувства добре, а акцептора не – това е в общия случай злина, но ако акцептора се чувства добре, а донора не – това си е експлоатация. Eксплоатацията е злоупотреба - форма на злината. Тези, които позволяват да злоупотрябвяват с тях са или мазохисти или глупаци.
Полетът на нашия разум ни приземява в притчата за блудния син6. Синът напуска баща си, прахосва наследството си и се връща за прошка, другият син се ядосва защо бащата се радва на блудния син, а на него не толкова много, въпреки че се е трудил безропотно и неуморно. Вече чувам как някой вътре в мен казва, НЕ Е СПРАВЕДЛИВО!; праведния син също заслужава гощавка, дори повече! Най-добре ни убеждават в това нашите тежки заслепения при най-ярка светлина...
Да, ама не, дори с наказанието на Каин7, Бог ни показва, че не винаги светът е справедлив. Бащата на блудния син можеше и да го наругае, но той го гощава и приветства, той върши добрина. Може би някой читател разсъждава, че той не би извършил злина заради обичта си? Tова може и да е вярно, но бащата постъпва правилно, защото е мъдър. Блудният син си е изпатил, бил е унизен достатъчно и е събрал кураж да се изправи отново пред баща си. Представете си колко му е било трудно, всичко това събрано с факта, че е син на баща си, и е признал грешката си, са достатъчно условие за прошката. Бащата е мъдър, заради отношението му към наказанието, което трябва да бъде не с друга цел, освен предпазване от повторна грешка8. Ситуацията показва, че страданията на сина, съответстват, дори превъзхождат греха, което е справедливо.
Какво стана с малкия син? По мое мнение, той е като „кон с капаци“: цял живот е работил, защото е очаквал баща му да го обича заради постиженията му, а не заради самия него. Това е сериозен проблем, който като раково заболяване е обхванал голяма част от съвременното капиталистическо общество9. Цял живот е правил „добро“, за да бъде харесван от баща си, което може да бъде разтълкувано като експлоатация, но всъщност е раболепие.
Именно това негово добро не заслужава похвала, защото той не е имал смелостта да направи нещо друго, от страх, да не загуби любовта на баща си. Смелостта на блудния син показва стремежа на младото поколение да направи нещо ново, нещо различно, за разлика от консервативно настроените. Факт е, че прогреса на цялото човечество се крепи на тези либерално настроени хора, които са рядкост. Мечтаейки за технически прогрес, защитата на „онеправдания брат“ е бунтът срещу машините10, висша проява на консерватизма или отчаяние в безисходицата поради лиспса на онези индивиди, които биха могли да впрегнат силата си в нещо модерно и рационално. С плам се спирам на мисълта за глупостта в нашето образование11.- Неговата цел е не да ни направи добри и мъдри, а учени; и постига своето; то не ни учи да следваме добродетелта и благоразумието, а само ни втълпява етимологията на тия думи12. Добре говорим за тях, наизуст! Когато говорим за друг, лесно правим заключения, когато става дума за нас - често си премълчаваме.
Говорейки за етимология, се изкушавам да я разгледам. Какво всъщност е добрината? Не е ли това, което ни кара да се чувстваме полезни на обществото? Човек е социален, живее в общестово и спомага за собственото си благо и благото на самото общество (през различните епохи различно е било приоритет). Какво по-хубаво да услужиш на човек в беда или да дадеш от залъка си за някой, който е гладен? Да видиш радостта в очите му, радост, която ще зарази и теб! Да нахраниш беден, е като да нахраниш душата си13.
Математиците казват, че всяка отворена система се стреми към равновесие14, равновесието е справедливост. Справедливо ли е тогава, някой да бъде награден повторно за едно и също нещо? – Разбира се че не, самата добродетел е своя собствена награда15. Тя поражда нова добродетел - както камък хвърлен във водата поражда последователни вълнички, те постепено затихват, но човек има склоността да забравя добрите дела по-бързо. Все пак, понякога човек се нуждае от подстрекание, но важно е да се подстрекава само човекът! Нищо човешко не ми е чуждо16, което е нещо повече, означава че не е човек! Било то, “кон с капаци” или светец.
Бог създава човека, по свое подобие17, ако го бе създал съвършен, щеше да създаде себе си, но не. Той го подлага на изпитания. Това идеално, но защо изпитания. Ако някой може да прави само добро, няма сила да бъде лош – той е неадекватен, не може да взаимодейства със средата. Така постепенно бива унищожен18 от събратята си. Изпитанията на живота позволяват само най-гъвкавите да ги преминат.
1 “Мисля следователно съществувам.“ - Рене Декарт
2 -“Никой смъртен не е съвършен.“
3 “Никой не е свободен, ако е роб на плътта“ - Сенека
4 “malum metaphysicium” - Лайбниц
5 “Преминаването на границата е също толкова срамно, както и недостигането и.“ - Конфуций
6 “Притча за блудния син“ - Лук. 15:11-32.
7 Битие 4:13
8 “мъдрия наказва за да не се повтори грешката” – Конфуций
9 “Да бъдеш или Да имаш – дилемата на човешкия избор“ - Ерих Фром
10 Първоначално в Англия, в тъкачните цехове б.а.
11“Единственото,което ми пречи е моето образование” – Алберт Айнщайн;
Из Мишел дьо Монтен “Опити 2” – За почетните награди
12В момента образованието не ни учи нито на едното, нито на другото б.а
13 Ф.Ницше “Тъй рече заратустра – За катедрите на добродетелта”
14 Из ... основните закони на термодинамиката б.а.
15 Ф.Ницше “Тъй рече заратустра – За добродетелните люде”
16 “Homo sum; humani nil a me alienum puto” - Теренций
17 Битие 1:26
18 Ф.Ницше“Обичай добордетелите си, защото те ще те погубят” - Тъй рече заратустра, За катедрите на добродетелта
© Николай Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
На мен ми хареса!Малко е поразхвърлено.Умен си.Успех!
-
Хаххаха...ама знаете ли, че много ми харесва да ме наричате Благотворящий...носи ми някакво голямо удоволствие
Спокоен съм Иванова, съвсем спокоен. всъщност не знам по каква причина сте решили от последния ми коментар, че съм нещо превъзбуден. Всъщност го писах в най-голямо разположение на духа -
Хахахах...всъщност, той е по-голям от мен с цели две години Отношението ми е напълно сериозно, слога - не толкова, то си ми е присъщо. И държа да отбележа, че не се чувствам ни най-малко обиден от това, че има бележки и изобщо не съм казал, че повечето биха разбрали алюзиите. Не! Явно мефисто е прочел на две, на три коментара ми, и не го е разбрал, защото там казвам точно обратното - че малко, единици ще са тези, които ще разберат препратките. Не е там работата.
Прилагането на справочен апарат към художествени есета е несериозно и изглежда самоцелно. ТО се прилага към научни съчинения, където има изискване да се посочват всички източници. Художествената форма обаче не го изисква, а напротив - страни от него. За такова афиширано цитатничество латинския си има и собствен израз - doctor cum libro.
(Може би някой ще се сети за Одисей и неговите близо 150 страници бележки, но нима тях ги е слагал Джойс? Напротив, те всички са дело на издателите и джойсоведите. Самият автор неколкократно е заявявал, че само равни на него по интелект могат да четат романа му.)
А и, трябва да кажа...дразнещо е. Цитат - разсъждение (кратко) Пак цитат - пак разсъждение. Архаично като Монтеновия стил. Още един път искрено препоръчвам на автора да махне бележките си и да остави есето си така..без нищо..без никакви обяснения и глаголствания. В крайна сметка, изкуството е изкуство, защото НЕ Е за всеки. Който е умен ще разбере за какво иде реч, който не - да не чете...
Това е
Пхахахахахах -
Благотворящий,
Момчето е само на 18 и му прави чест че е искрено. Като цитира - пише си кой точно.
По-важно е да научи и урок N2.
Философията не е Коран да се ре-цитира.
Едно изречение да напише, да е почуствано и намислено лично.
Да застава зад него като скала пред прибой.
Мефисто - Защитавай си тезите!
ПП - Не се оправдавай като ученичка! (не ти отива на НИКа
Още началото "Това е едно качествено есе, което обаче изглежда доста смешно " показва най-малкото несериозно отношение. -
Сложих бележките, защото бях прегледал "Опити" от Монтен и ми беше харесало, как той цитира в почти всяко изречение. Ще се поуча от грешката си занапред. Съгласен съм, че повечето хора тук знаят източниците и би било обидно да го вписвам.
-
Мда. Това е едно качествено есе, което обаче изглежда доста смешно по мое мнение. Всички тези бележки, които авторът е отбелязал, "за улеснение на читателите", които показват колко същия автор е чел, колко и какви източници е ползвал, и изобщо - издават голяма част от тайните, които един писател иначе трябва да пази вътре в себе си, го правят да изглежда така смешно.
Все едно...есето не ми харесва, защото е псевдоинтелектуално и защото е тенденциозно. Когато един младеж на 18 години, сложи цели 18 бележки към едно наглед просто есе (защото трябва да се съгласите, в това есе няма нищо сложно, нито нищо "ново, голямо, антично, като Термопили славно, безгранично", бележки от които почти няма нужда, то явно е че те са сложени не просто за "улесние", а изглеждат тенденциозно. Разбира се, аз сам, понеже често пиша такива неща, предпочитам да оставя източниците си като смътни илюзии, само да загатна за тях и по този начин да предизвикам действително умните, тези, които могат да се ориентират в лабиринта с алюзии и репрезентации. Но, разни хора, разни идеали. И ве пак...препоръчвам на автора да махне тези нескопосани бележки, защото не всички от тук присъстващите са с мозък, колкото яйце. СТрува ми се, че все ще има някои, които да разберат ужааааааааасно сложния смисъл, дълбокомиииииииииииислените препратки и цитати без да са водени от бележките.
Пхахахахахахаххаха -
Здравей Мефисто,
в потвърждение на тезата ти
публикувам тук "легендата" Сътворението - закачлива версия.
Сега по същество.
Есето ти е дългичко и има доста за спор по тезите в него.
Започвам го отзад-напред,
за да има ред
"Бог създава човека, по свое подобие17, ако го бе създал съвършен, щеше да създаде себе си, но не."
Струва ми се израза не е преведен достоверно и така е двусмислен.
- В първият смисъл - Бог не е създал себе си. Нещо, не ми "звучи" някой сам да се създава?!? Още повече, че няма доказателства даже да съществува Бог. Така, че какво може нещо което не познаваме, малко си надскачаме сянката.
- Във вторият смисъл - Човек не е създал себе си. Е вярно само за сега и то до някъде. Всеки миг по земята някой(жена с помощта на мъж) ражда - човек. Ако говорим за създаване - в смисъл създава с ръце и ум. То не съм сигурен какво ще сътворят хората след 100-тина години. Все пак когато е писано Битието е нямало генно инженерство, компютри, виртуален свят и ....
Не е лошо всеки учен в тези сфери, като започва нещо, да полага клетва пред книгата за Франкенщайн.
Искрено се надявам, това което сътворят поне да е човекоподобно( на разум) а не "mefisto-подобно", че и Господ не може им помогна тогава
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
