Дръпвам си от цигарата ти. Димът изпълва дробовете ми. По принцип не пуша, но точно сега... Имам нужда от малко отровна наслада, която да изпълни тялото ми. Замайва ме леко и се доотпускам. Гледам в тавана. Малко черно петно. Крайщата му са плавни, на места леко назъбени. Бавно се размива пред очите ми и се слива с кремавия цвят на тавана. Не мисля за нищо...
Поглеждам към теб. Погледът ти е забит на същото място. Гледаш петното, но знам, че не го виждаш. Дръпваш от цигарата.
Отдавна сме спрели да мислим. Отдавна е преминал моментът, когато разсъждавахме върху греха, върху изневярата, върху предателството. Всеки от нас затваряше очи и мислеше за своята половинка и се чувстваше гузен. Колко отдавна беше това. Дали тогава ги обичахме повече, дали тогава държахме повече на тях?
Нима с нашата връзка нещо се промени?
Пак се прибирам вкъщи след работа. Мятам чантата на шкафчето за обувки, преобличам се, нарязвам лук, пиле, измивам ориз, смесвам, посипвам с подправки и мятам тавата във фурнат ...