Нищо повече от една цигара

Дръпвам си от цигарата ти. Димът изпълва дробовете ми. По принцип не пуша, но точно сега... Имам нужда от малко отровна наслада, която да изпълни тялото ми. Замайва ме леко и се доотпускам. Гледам в тавана. Малко черно петно. Крайщата му са плавни, на места леко назъбени. Бавно се размива пред очите ми и се слива с кремавия цвят на тавана. Не мисля за нищо...

Поглеждам към теб. Погледът ти е забит на същото място. Гледаш петното, но знам, че не го виждаш. Дръпваш от цигарата.

Отдавна сме спрели да мислим. Отдавна е преминал моментът, когато разсъждавахме върху греха, върху изневярата, върху предателството. Всеки от нас затваряше очи и мислеше за своята половинка и се чувстваше гузен. Колко отдавна беше това. Дали тогава ги обичахме повече, дали тогава държахме повече на тях?

Нима с нашата връзка нещо се промени?

Пак се прибирам вкъщи след работа. Мятам чантата на шкафчето за обувки, преобличам се, нарязвам лук, пиле, измивам ориз, смесвам, посипвам с подправки и мятам тавата във фурната. Слагам мръсните дрехи в пералнята, измитам. Сядаме на ракийка и салатка, вечеряме, гледаме телевизия, измивам чиниите. После си лягаме, обръщаме си гръб и заспиваме... И утре пак така...

Пак се прибираш вкъщи след работа. Пътьом си напазарувал. Събуваш обувките си, слагаш ги в шкафчето, преобличаш се. Малкият пак е забатачил уроците, сядаш да пишеш домашни. Сядате на ракийка и салатка, вечеряте, гледате телевизия, измиваш чиниите. После си лягате, обръщате си гръб и заспивате... И утре пак така...

Нима с нашата връзка нещо се промени?

Нима сега ги обичаме или държим по-малко на тях?...

Мисля, че - не. Просто преди бяхме по-срамежливи, по-стеснителни, повече роби на общественото мнение. Днес сме малко по-свободни. Освободени от собствените си комплекси и страхове. Научихме се да обичаме малко повече себе си. Да обръщаме малко повече внимание на собствените си желания, да не се пренебрегваме. Малко повече да живеем. Дори с опасността да сме станали роби на телесното.

Телефонът ти звъни. Вдигаш - жена ти е изпуснала автобуса, да си я вземел. Припряно гасиш цигарата, обличаш се и тръгваш. Усмихваш ми се, когато стигаш вратата. Аз ти махвам с ръка, обличам се и тръгвам към къщи. По път прибирам дрехите му от химическо чистене и купувам подарък за рождения ден на майка му.

Все пак това между теб и мен не е нищо повече от една цигара - миг отровна наслада...