14.08.2012 г., 13:57

Нощ след нощ

2.3K 0 0

 В самото начало на безсънните нощи всяка една ми се струваше адски дълга, времето минаваше адски бавно, но имах време да премисля всяко едно нещо, което ме мъчеше, след което на сутринта просто си лягах, защото бях твърде уморена и заспивах... но с течение на времето просто свикнах... нощите ставаха все по-къси, минаваха все по-бързо и като че ли и самото време беше по-малко - нямах време, просто не ми достигаше времето да обмисля всичко отново или просто всичко изглеждаше още по-трудно и безнадеждно... Всичко хубаво се стопи... Очакването... Надеждата.. стопи се така, както се стопи и времето. Сега в главата ми има само въпроси - "Аз ли сгреших? Къде? Какво се случи? Всичко беше толкова страхотно преди година, а как се промени... Защо?"... Боли! И с болката, надеждата и всяка една цигара си отиват и хиляди сълзи.. но няма страшно - те са си мои... тях ги вижда само салфетката... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...