23.02.2023 г., 19:20

Нощем

1.2K 0 1
1 мин за четене

   Понякога нощем изневиделица извива вятър и дърветата зашумяват като подгонени вълни от морски прибой.В такива нощи сънят убягва и се озовавам в царството на будуването. Навън вихрушката блъска яростно стените на старата къща и тя сякаш пъшка безнадеждно и страховито

   В заклещеното между вятъра, нощта и безсънието съзнание оживяват избледнели и забравени преживявания, в повечето случаи нелепи и тягостни. В полусън и бдене , на тънката граница между тях, напразно се домогвам до избавление , но все не успява. В такива нощи на изпитание, сред воя на вятъра, когато пред очите преминава като  на екран битието и драмите му, неизбежно се появяват и безплътни видения на хора. Навестяват ме , защото отдавна не сме се виждали. Не са откликнали на моя зов да си чуем поне гласовете. Размяната на телефоните  не е била случайна. Имало е намерения, привличане, харесване , надежди. По някакви причини очакваната близост е останала безмълвна.В такива ветровити и злокобни нощи, изпълнени с душевен драматизъм,  идва и тъжното  време за сбогуване и раздяла с несбъднатите близости .Отивам си от тези хора не защото съм ги забравил, а по-скоро тая надежда , че те ме помнят още и само случайността е попречила да се зарадваме един на друг. Осъзнавам, че неусетно съм въвлечен в тъй простата и вечна игра на приближаване и отдалечаване  - стара и естествена като живота и смъртта .Живот , който уж не обръща внимание на дребнавостите , но те въпреки всичко,, живеят избуяват и доказват за сетен път колко сме мнителни понякога във взаимоотношенията.

    Навярно и в други безсънни нощи на видения,съмнения , упреци, съжаления, ще се питам напразно за причините , поради които намеренията за сближаване не се сбъдват , макар и телефонно.И друг път ще осъмвам самотен и тъжен, но самотният е като дъжда, който не знае , че някъде го очакват... И аз ще продължавам да очаквам оглушалите телефони да звъннат някога, защото взаимността при общуването и обгрижването му , както и при любовта, са всичко на този свят, независимо от нощните кошмари и  съмнения , сред воя на вятъра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jordan Kalaykov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въпреки негатимизма, хубаво е, че не спираш да си задаваш въпроси! Така опознаваш отново себе си.Поздрав!

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...