Понякога нощем изневиделица извива вятър и дърветата зашумяват като подгонени вълни от морски прибой.В такива нощи сънят убягва и се озовавам в царството на будуването. Навън вихрушката блъска яростно стените на старата къща и тя сякаш пъшка безнадеждно и страховито
В заклещеното между вятъра, нощта и безсънието съзнание оживяват избледнели и забравени преживявания, в повечето случаи нелепи и тягостни. В полусън и бдене , на тънката граница между тях, напразно се домогвам до избавление , но все не успява. В такива нощи на изпитание, сред воя на вятъра, когато пред очите преминава като на екран битието и драмите му, неизбежно се появяват и безплътни видения на хора. Навестяват ме , защото отдавна не сме се виждали. Не са откликнали на моя зов да си чуем поне гласовете. Размяната на телефоните не е била случайна. Имало е намерения, привличане, харесване , надежди. По някакви причини очакваната близост е останала безмълвна.В такива ветровити и злокобни нощи, изпълнени с душевен драматизъм, идва и тъжното време за сбогуване и раздяла с несбъднатите близости .Отивам си от тези хора не защото съм ги забравил, а по-скоро тая надежда , че те ме помнят още и само случайността е попречила да се зарадваме един на друг. Осъзнавам, че неусетно съм въвлечен в тъй простата и вечна игра на приближаване и отдалечаване - стара и естествена като живота и смъртта .Живот , който уж не обръща внимание на дребнавостите , но те въпреки всичко,, живеят избуяват и доказват за сетен път колко сме мнителни понякога във взаимоотношенията.
Навярно и в други безсънни нощи на видения,съмнения , упреци, съжаления, ще се питам напразно за причините , поради които намеренията за сближаване не се сбъдват , макар и телефонно.И друг път ще осъмвам самотен и тъжен, но самотният е като дъжда, който не знае , че някъде го очакват... И аз ще продължавам да очаквам оглушалите телефони да звъннат някога, защото взаимността при общуването и обгрижването му , както и при любовта, са всичко на този свят, независимо от нощните кошмари и съмнения , сред воя на вятъра.
© Jordan Kalaykov Все права защищены