Носталгия по родината
Винаги има ден, във които горите разтварят дебрите си и разкриват невиждани съкровища! Дълбоки тайни на природата - недостъпни и от никои неразбрани. И тогава усещам, че съм част от този скрит и мълчалив свят. В този ден мога да погледна навсякъде, дори и в нереални граници!
Стоя във центъра на най-красивото кътче на света! Но някак си не мога да му се любувам. За мен оградата от планини е моят затвор, а редиците вековни борове - пазачи, недаващи да дишам, пиещи от мойта свобода. Мога да видя слънцето, но топлината му не стига до мен. Всякаш това не е слънцето, което познавам, което видях, когато за първи път отворих очи! Всякаш вятърът, който прави боровете да "говорят" страшно, не е моят вятър, който ме "прегърна" за добре дошла на този свят!
Небето е огромно, като страшна бездна, а облаците са безкрайни "пътища" и никой не води към никъде!
И дори и никога да не пада нощта, мракът обгръща всичко наоколо, пронизва и мен! Искам да избягам!!! Не намирам път! И всякаш времето е спряло! Стича се като гъст черен нектар и залива животът ми! Полита всичко и остава само неприязън.....
2005г.
Аляска
© Стеф Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Надежда....радвам се че ти е харесало а и пожеланието ти е много мило
-
На мен лично ми харесва и го разбирам, защото чувството ми е толкова близко и познато, поради простата причина че го изживявам в момента и незнам кога ще свърши този кошмар!!!
Надявам се да намериш пътя към щастието, свободата.......!!!Успех и надежда ти желая!!!Поздрави и усмивки от мен!!! -
носталгията към едно място те кара да ненавиждаш другото място където си в момента трябваше да го прочетеш по-внимателно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
