Звук. Очакване и среща. И чувство няма. Край. Трепетът - забравен е. Обичах срещите. Преди, тръпнейки във вълнение и неоткривайки действието. Когато вярвах.

     Звук. Звън. Нов ден. Срещи, глъч и смях. Привидно щастие, но споделени чувства. Театър, обичан танц на есенни листа. И вярвам в доброто.

      Звуци, позвънявания и срещи. Пореден ден. Безшумен писък и мълчалив стремеж. Ехо. Присмехът на пустошта, пулсиращо стенание на безплътни мъченици. И безкрайното мълчание...

     Срещи. Светлина, блясък и надежда. Безвремие и тъга. Роса, утро, безметежност. Промяна ли? Нов ден...

     Забравените чувства се събуждат. Отразена светлина - вярвам, че летя...

     Черешови клонки и надежда. Ръми в тихата пролетна утрин. Локви с лик на оковаващ февруарски студ.

      Слана, вечност и тъга. Борба на светове и възкресение на живота. Загубена посока. Начало на безкрая. Стръмен планински водопад и похабена топлина. И среща...

      Обичах и обичам. Живота, хората и него. Забавна и променена, ще вярвам в изгрева, росата, в очите му.  Не отричам радостта и не вярвам в безкрая. Обичам настоящето и бленувам спомените. Неписани писма и нечетени отговори. Загубена надежда и безцелна вяра. Погубена любов.

      Срещах, но не вярвам. Мечтаех и копнях. Аз плача. Срещи с любовта...

      Неотворено писмо, пожълтял лист хартия, неясен  почерк. Аз обичах...

      Звук. Кикот. Празнота...

      Нов ден...