17.10.2009 г., 16:27 ч.

Нова 

  Есета » Любовни
1084 0 0
1 мин за четене

 

  Нова

 

 

    Пуша последната си цигара, докато гледам единствената ти снимка, останала при мен. Днес ще се откажа и от двата си порока…

 

    Изправям глава, за да погледна спокойно и прямо образа ти. В него вече не виждам онези прекрасни неща, които мислех, че виждам преди. Защото най-после имам силата да призная слабостта си... Ти не ме направи щастлива нито веднъж. Заради теб превърнах живота си в жалко съществуване, пропито с болка и отчаяние. Всяко движение, всяка мисъл и чувство, свързани с теб, бяха агония. Ти си себичен, арогантен и студен. Душата ти е мръсна. Ти си лъжа... Жалко подобие на това, което мислех, че си.

 

    Направих грешка. Влюбих се в това, което не си, в това, което желаех да си. Днес слагам точка. Искам ти да изчезнш от мислите ми, защото ги тровиш и загрозяваш. Днес аз съм нова, неопетнена от теб. Вече мога спокойно да те погледна в очите и да ти кажа да изчезнеш. Няма да се превърна в нищо като теб. Малко по малко ще стана отново себе си. Ще бъда пак онова прекрасно АЗ, което може да постигне всичко. Ще мечтая, ще се смея, ще обичам...

 

   Днес животът ми започва отново!

© Биляна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??