Откъснали се вече от празниците, като елха от играчките си, ние се очистваме от излишните украшения, от излишните емоции, от излишния патос, но не и от излишни надежди.

            Защото започвайки новата година, ние започваме нов живот - с нови очаквания,, с нови мечти и нови стремежи... Търсим нови приятели, нови колеги, нови събития, нова любов, нов стимул за живот. Търсим нови предизвикателства, стремим се към ново познание, осъществяваме нови амбиции.

            Ние вдишваме новия въздух, почваме с нови сили, вярваме в нови истини, изкачваме нови върхове. Ние се прераждаме отново.

            Ако нямаше Нови години и времето се въртеше в кръг, ако ние не знаехме с колко години сме пораснали (респ. остарели) и колко нови неща трябва да научим, да усвоим и съградим в нашия бъдещ живот... Ако не си правехме планове всяка Нова година, ако живеехме ден за ден, то как щяхме да оценим промяната, станала в живота ни? А как щяхме изобщо да предизвикаме тази промяна? Как щяхме да се стремим да бъдем по-силни, по-умни, по-красиви, по-добри и по-отговорни? Как щяхме да постигнем всичко това? Защото времето е дадено на човека за да се променя, а промяната - за да бъде той по-добър. Следователно новото време ни е дадено за да имаме шанс да се променим към по-добро. А какво по-хубаво от това?