Новото време
(Мисли, изказани на глас)
Европа, та Европа! Ето ти я! Тя в нас и ние в нея! Кой къде е точно, кой пръв, кой последен, старо или ново е съжителството,... все едно. Какъв е смисълът от подобни въпроси? Тя Европата си е една! И ние също! Това не е същественото. Друго е важно, но то се размива някъде из множеството високопарни думи на височайшите, които така или иначе отдавна са се гушнали с Еврохубостите и Евростандартите и май твърде не ги е грижа как се вместват останалите в отеснялото й пространство.
Какво да кажа, не знам. И аз, като буден човек, любопитен български гражданин, реших да се гмурна в евровълните, за да поплувам по течението. Дори нещо повече, изпреварих малко момента и тръгнах преди да дойде приливната вълна, която да помете всички натам. Честно казано, никак не беше лесно осъществяването на това решение, но се получи.
Първо, едва успях да се отлепя от нашата си територия - толкова ревностно ме стискаше, така бранеше със зъби и нокти въздушното си пространство, че трудно ме пусна - след дълго надхитряване с обстоятелствата. Но ако си мислиш, че се предавам лесно, не е вярно. Аз съм доста жилав балкански субект и не може да ме сплаши подобно отношение. Някой погазвал правата ми на гражданин? Хайде де, това не е нито невиждано, нито нечувано! Да му мислят европейците! Те са научени да ходят лекичко-мекичко по уредения си живот. При нас е различно и в това ни е предимството. Че то какво му е да оцеляваш, ако всичко ти е подредено! Я да отидем да им поразбъркаме животеца, пък да ги видим после! Дали ще бъдат достойни за нас?
Но... Европата си е хубаво нещо. Мисля си, да можеше само да си сменим местата - те да дойдат тук, а ние там да отидем! Направо ще полетим от преуспяване, по царски ще си живеем и пак ще остава, да подаряваме и на другите.
Че то сега какво е? Я отвори днешната преса и чети! В крайдунавските градове - нашествие от румънци, които си пазарували от нашите магазини с техните си мангизи. Че защо не? Ние като сме балами да не си купуваме стоките, защо да не ни ги изкупят те? Някой пита ли колко евро получаваме и колко са нужни за преживяване? Кому ли пък е притрябвало да си пълни главата с глупави сметки! Че то какво му е, върви ли алъш-веришът, върви! Печелят ли търговците, печелят! Кой го е грижа, че гърци и турци обикаляли из южните райони на страната ни пак със същата мисия - да си напазаруват на далавера! Или макендонците - и те шетали из югозапада!
Ами ако загледаме курортите? То едно на ръка, че са бетонирани като гипсирани пациенти в ортопедия! Но ако надникнем зад префърцунените завески? Е, ще се намери и по някой заблуден българин, но... Те онези с големите мангизи, да не си мислиш, че нашите курорти обикалят! Толкова острови има сред океаните, докато ги изредят, гледаш изтекъл им мандата на тази земя! А тука пак с европейци нацвъкано! На далавера им и курортите, и жилищата, ако рекат да си купят.
Та какво да ги мислим европейците! За себе си ми е кахърно! Защото и аз различавам хубавото, ама не мога да се вместя в него. Някой решил, че не ми е там мястото, че по презункция не съм достойна, щом съм се родила в тази държава! Нима го е грижа какви мисли кръжат в главата ми? Нали джобът ми е продънен, всичко изтича през него, а някой друг го събира... За да си поживее европейски, че и повече даже!
Ама и аз с този мой скептицизъм! Не бе, не бързай и ти да ме упрекваш! Друго искам да кажа! Няма вина Европата, тя си е на мястото! И България вина няма! И тя си е на мястото! Само тези, дето я носят на раменете си, нещо оплитат краката и често-често коленичат пред тоз-онзи... И докато отново успеят да се изправят, гледаш пак се препънали в нечии други интереси и хоп... - отново на колене.
Чудя се, така пълзейки - лека-полека, падайки, ставайки, докато я стигнем Европата, тя докъде ли ще е отишла?
...
(Следващите гласно изказани мисли... ще са по-отдалече. Прехвърлих океана, притичах до Америка. А какво видях там! Хайде, иска се малко търпение! Но си заслужава чакането, да знаете...)
© Калина Томова Всички права запазени