Тръгнах по един път, покрит с тръни, с камъни засенчен. Тръгнах по един път, от който няма връщане. Тръгнах по един път, опасен и безизвестен. Тръгнах по един път, желан изцяло и мразен напълно!

Някой  каза ми, че нещата, които правя, са ‘’неморални’’ и не са правилни, не са необходими... ЗА НЕГО!

Някой каза ми, че пътят, по който поела съм, обречен е на страдание, на самота, на неразбиране, че вижданията, които имам, са неверни, грешни... много грешни... ЗА НЕГО!

Някой каза ми, че светът не е такъв, какъвто изглежда, че не мога да имам всичко, че борбата е най-важното, че трябва да се боря за щастие, за радост, дори за болката...

Някой каза ми, че не мога да изживея живота си по начина, по който аз желая, защото има много ,,по-важни неща’’. Някой каза ми, че всичко се постига трудно, с голямо страдание, че няма нищо лесно в този живот! Някой каза ми, че щом желая нещо различно от останалите, значи съм объркана и не мога да се справя с живота си, с МОЯ живот... според него!

И така... питам те, ти, този Някой, моля те, обясни ми кое е ценното в живота, за какво живееш, за какво мечтаеш (въобще мечтаеш ли?), кое те прави щастлив, над какво се смееш, за какво плачеш? И защо отказваш да приемеш различното, не онова в нормата, според правилото, според морала! И защо обвиняваш ме, че желая да изживея живота си различно, различно от теб, различно от всеки. И защо обвиняваш ме, казвайки, че наранявам себе си – по-добре от мен ли знаеш? И защо обвиняваш ме, че обичам грешния, нередния? И защо обвиняваш ме за това, което диктува сърцето ми, защо нараняваш ме с вечното си неразбиране и нежеланието за промяна. И защо не се замислиш наистина кое те прави щастлив...? А има ли такива неща, а може би човек? Просто помисли... само помисли...

P.S.
Приеми човека до теб такъв, какъвто е, не се опитвай да го промениш.

Радвай се на това, че си различен, не се бори за щастие, защото щастието е вътре в теб, то е твое и без борба!

Не мисли... само чувствай, усещай, желай... само така би бил щастлив... истински щастлив...