Някъде там
Казах ли ви, че срещнах Любовта?
Видях я през прозореца на трамвая.
Познах я по Пеперудата на стъклото.
Така се зарадвах. Махнах ù с ръка. Бях сигурна, че и тя ме видя. Нямах търпение да сляза.
Междувременно вдигнах телефона, за да ù кажа да ме изчака, но... се сетих, че Тя няма мобилен. Усмихнах се.
Все още я виждах в далечината. Спирката се оказа по-далече. Най-после слязох и хукнах обратно.
Трудно си пробивах път през хората. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Господи, дали наистина ме беше видяла и Тя?
Ох, толкова много хора, едвам се промушвах.
Вече не си спомнях кога за последно се бяхме срещали с Нея.
Мисля, че беше в някои от миналите ми животи. Сетих се. За последно танцувахме блус. Много дълъг, бавен и нежен.
Аз исках да мълчим, а Тя все нещо се опитваше да ми каже. Трудно долавях думите ù. Помня, че ме молеше да чуя някакви важни неща. Така и не я разбрах.
След този танц повече не я видях. И ето сега. Щеше ли да ме познае?
Почти стигах до мястото, където я мярнах от прозореца на трамвая.
Сърцето ми наистина се пръскаше от вълнение.
В главата ми нахлуваха някакви странни мисли и усещания?
Какво да ù кажа?
Първо със сигурност ще я прегърна. Много силно. И много дълго. А трябва ли да ù се извинявам за Тогава?
Сигурна съм, че това е Тя. Беше спряла и ме чакаше!
Гледаше над главите на хората, в далечината.
Махнах ù с ръка отново!
И засилих още повече крачките.
Уж беше по-голяма и по-висока от мен, а сякаш не ме виждаше.
- Хей, хей! - продължих да ù махам. Вече я виждах съвсем ясно.
Тя беше. Любовта.
Само да светнеше зеленото и след секунди щях да съм при нея. Този светофар, като че беше блокирал.
Продължавах да ù махам! Вече с две ръце.
Но Тя май наистина не ме виждаше. Продължаваше да гледа в далечината, а аз бях почти пред нея.
Най-после светна зеленото. Хукнах. Сърцето ми.
Тя е.
Последна крачка и се хвърлих отгоре ù! Прегърнах я толкова силно.
- Здравей, Моя Любов! Позна ли ме! Как си?
В този момент видях Пеперудата.
Завъртя се над главата ми и се понесе натам Някъде.
Да...
Това не беше Моята Любов.
Бях се припознала.
Само не разбрах кой в кого. Дали аз в нея или тя в мен, през прозореца на трамвая. Усмихнахме се и двете...
Станала беше грешка. Ама, нали е любов, без значение чия, все пак любов, ме погали нежно по главата. Намигна ми заговорнически. Усмихна се пак, много нежно.
Наведе се.
Целуна ме по челото и тръгна, загледана в далечината, над главите на хората. Стоях безмълвна.
Хората около мен се движеха сякаш на забавен каданс. Бавно вдигнах глава. Погледнах натам Някъде.
Не видях Пеперудата.
Колко ли живота имах още?
© Галина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Непременно ще напиша, когато я открие, Нели
)Обещавам! -
Предполагах какъв ще е края, но въпреки това малко се разочаровах като разбрах, че не е тя.Знам, че звучи наивно, но не можеш ли да допишеш продълвение в което да я открива???)
-
Прекрасен поздрав! Благодаря Ви, Никодим!
-
Красиво, меланхолично-оптимистично...
ПОздрав с това парче: http://www.youtube.com/watch?v=dVqGkBCt6rI -
Благодаря виГаля
-
Много интересен стил. Леко закачлив и ефирен. Хареса ми.
-
харесах и това. Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
