Някъде там
Казах ли ви, че срещнах Любовта?
Видях я през прозореца на трамвая.
Познах я по Пеперудата на стъклото.
Така се зарадвах. Махнах ù с ръка. Бях сигурна, че и тя ме видя. Нямах търпение да сляза.
Междувременно вдигнах телефона, за да ù кажа да ме изчака, но... се сетих, че Тя няма мобилен. Усмихнах се.
Все още я виждах в далечината. Спирката се оказа по-далече. Най-после слязох и хукнах обратно.
Трудно си пробивах път през хората. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Господи, дали наистина ме беше видяла и Тя?
Ох, толкова много хора, едвам се промушвах.
Вече не си спомнях кога за последно се бяхме срещали с Нея.
Мисля, че беше в някои от миналите ми животи. Сетих се. За последно танцувахме блус. Много дълъг, бавен и нежен.
Аз исках да мълчим, а Тя все нещо се опитваше да ми каже. Трудно долавях думите ù. Помня, че ме молеше да чуя някакви важни неща. Така и не я разбрах.
След този танц повече не я видях. И ето сега. Щеше ли да ме познае?
Почти стигах до мястото, където я мярнах от прозореца на трамвая.
Сърцето ми наистина се пръскаше от вълнение.
В главата ми нахлуваха някакви странни мисли и усещания?
Какво да ù кажа?
Първо със сигурност ще я прегърна. Много силно. И много дълго. А трябва ли да ù се извинявам за Тогава?
Сигурна съм, че това е Тя. Беше спряла и ме чакаше!
Гледаше над главите на хората, в далечината.
Махнах ù с ръка отново!
И засилих още повече крачките.
Уж беше по-голяма и по-висока от мен, а сякаш не ме виждаше.
- Хей, хей! - продължих да ù махам. Вече я виждах съвсем ясно.
Тя беше. Любовта.
Само да светнеше зеленото и след секунди щях да съм при нея. Този светофар, като че беше блокирал.
Продължавах да ù махам! Вече с две ръце.
Но Тя май наистина не ме виждаше. Продължаваше да гледа в далечината, а аз бях почти пред нея.
Най-после светна зеленото. Хукнах. Сърцето ми.
Тя е.
Последна крачка и се хвърлих отгоре ù! Прегърнах я толкова силно.
- Здравей, Моя Любов! Позна ли ме! Как си?
В този момент видях Пеперудата.
Завъртя се над главата ми и се понесе натам Някъде.
Да...
Това не беше Моята Любов.
Бях се припознала.
Само не разбрах кой в кого. Дали аз в нея или тя в мен, през прозореца на трамвая. Усмихнахме се и двете...
Станала беше грешка. Ама, нали е любов, без значение чия, все пак любов, ме погали нежно по главата. Намигна ми заговорнически. Усмихна се пак, много нежно.
Наведе се.
Целуна ме по челото и тръгна, загледана в далечината, над главите на хората. Стоях безмълвна.
Хората около мен се движеха сякаш на забавен каданс. Бавно вдигнах глава. Погледнах натам Някъде.
Не видях Пеперудата.
Колко ли живота имах още?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Все права защищены
)Обещавам!
