Обичаме го всички от малки до големи, това е нашият роден край, нашата крепост, тук сме родени, тук сме откърмени. Няма по-хубава родина от нашата, няма по-хубава и цветна природа от нашата България. Пътувайки по пътищата наши, ние се любуваме на красотата и величието пред чудните кътчета на България. Минавайки през дългата Стара планина с нейните върхове, на които са убити нашите борци за свободата на България, ние се прекланяме пред техните издигнати паметници, които се кичат с цветя и венци всяка година и така достигаме до равното Тракийско поле, върху което тихо и кротко се люлеят златните класове, от които правим хляба. А после Рила, Пирин, Родопите планините наши, всяка коя от коя по-красива, по-чудна, по-девствена със своята просторност и не щеш ли малко свобода. Ами реките, тези ту малки, ту големи бисерни и изворни води, които са дар Божий за нашата природа. Криволичейки през градове и села, бързоструйните рекички са естеството за българите и предизвикват възхищението у турист ...