19 июн. 2008 г., 12:03

Обичам отечеството си, защото...

23.7K 1 1
1 мин за четене
Обичаме го всички от малки до големи, това е нашият роден край, нашата крепост, тук сме родени, тук сме откърмени. Няма по-хубава родина от нашата, няма по-хубава и цветна природа от нашата България. Пътувайки по пътищата наши, ние се любуваме на красотата и величието пред чудните кътчета на България. Минавайки през дългата Стара планина с нейните върхове, на които са убити нашите борци за свободата на България, ние се прекланяме пред техните издигнати паметници, които се кичат с цветя и венци всяка година и така достигаме до равното Тракийско поле, върху което тихо и кротко се люлеят златните класове, от които правим хляба. А после Рила, Пирин, Родопите планините наши, всяка коя от коя по-красива, по-чудна, по-девствена със своята просторност и не щеш ли малко свобода. Ами реките, тези ту малки, ту големи бисерни и изворни води, които са дар Божий за нашата природа. Криволичейки през градове и села, бързоструйните рекички са естеството за българите и предизвикват възхищението у туристи и чужденци. Цялата зеленина покрила България я няма никъде по света. Тук и само в България няма нищо изкуствено, всичко, което виждаме и поливано с очите си ни е дадено от Бога, а ние само трябва да се гордеем и славим с това райско кътче. Дойде ред и на голямото и необятно Черно море, стръвта за българите и чужденците през лятото. Тук е място за отдих и почивка, там се събират хората, за да се отдадат на заслужено отпочиване и релаксиране след месеците, изкарани в труд. Където и да отидеш по света, никога не можеш да имаш това, което е в България. Отиваш, но се връщаш, защото твоят дом е в България, защото България е твоята родина. Трябва да я обичаме и поддържаме такава, каквато е с всичките й плюсове и минуси, защото тук е домът, родът и всичко свято за един човек.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...