Обичам отечеството си, защото...

19 июн. 2008 г., 12:03

Эссе » Ученические

22847 1 1

1 мин за четене

Обичаме го всички от малки до големи, това е нашият роден край, нашата крепост, тук сме родени, тук сме откърмени. Няма по-хубава родина от нашата, няма по-хубава и цветна природа от нашата България. Пътувайки по пътищата наши, ние се любуваме на красотата и величието пред чудните кътчета на България. Минавайки през дългата Стара планина с нейните върхове, на които са убити нашите борци за свободата на България, ние се прекланяме пред техните издигнати паметници, които се кичат с цветя и венци всяка година и така достигаме до равното Тракийско поле, върху което тихо и кротко се люлеят златните класове, от които правим хляба. А после Рила, Пирин, Родопите планините наши, всяка коя от коя по-красива, по-чудна, по-девствена със своята просторност и не щеш ли малко свобода. Ами реките, тези ту малки, ту големи бисерни и изворни води, които са дар Божий за нашата природа. Криволичейки през градове и села, бързоструйните рекички са естеството за българите и предизвикват възхищението у туристи и чужденци. Цялата зеленина покрила България я няма никъде по света. Тук и само в България няма нищо изкуствено, всичко, което виждаме и поливано с очите си ни е дадено от Бога, а ние само трябва да се гордеем и славим с това райско кътче. Дойде ред и на голямото и необятно Черно море, стръвта за българите и чужденците през лятото. Тук е място за отдих и почивка, там се събират хората, за да се отдадат на заслужено отпочиване и релаксиране след месеците, изкарани в труд. Където и да отидеш по света, никога не можеш да имаш това, което е в България. Отиваш, но се връщаш, защото твоят дом е в България, защото България е твоята родина. Трябва да я обичаме и поддържаме такава, каквато е с всичките й плюсове и минуси, защото тук е домът, родът и всичко свято за един човек.

Обичам отечеството си, защото...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения