14 април 1997

Трудно ми е да те създам... Какъв си, защо непрекъснато те губя, защо със смях ми се изплъзваш, като призрак си, като полъх... Сърцето ми се къса. Светът се е обърнал пред очите ми, искам да те направя зрим, ясен, искам да те докосна и да те задържа. А ти се отдалечаваш като никого нечакащ влак, летиш нависоко - като самолет, над всичко и всички. Знаеш ли как ме боли сърцето, как искам да те задържа, искам да си с мен, не искам никога да си отиваш! ... Но ти няма да се промениш - ще бъдеш все така галантен и чаровен, с възпитание на граф, душата ти ще пърха пееща, любвеобвилна... Ох, обичам те, мой искрен, чист свят! Макар да си лъжовен, макар да се съмнявам в теб и непрекъснато да те обричам на непостоянство! Как да спрада те ревнувам?! Знам, сърцето ми се къса от ревност...

3 май 2005

Трудно ми е да повярвам, че животът няма смисъл. Без теб. Почти непрекъснато намирам излаз към теб, все едно съм река, устремила се към морето. Откривам те, когато говоря с теб, когато ми е леко и волно на душата. Хубаво ми е, когато мисля за теб. Отричам ли те, сърцето ми се къса. Ставам лоша, нетърпима. Обичам те. Раждам се. Усмихвам се, щом те мисля. Боли ме за теб, както за детето ми. Сякаш си частица в сърцето ми. Като зрънце светлина. Влюбих се в теб така, както в детето ми, когато ми го показаха за първи път акушерките. В един миг. Най-прекрасният. Но, знаеш ли, обичам и мъжа си. Той ме намери. Той ме откри. С обичта си ме привърза към себе си. Нежно го обичам, и лекичко гушкам до себе си неговото доверие. Обичам ви и двамата. Радвам се, че ви има. С теб бих отишла накрай света. С него - и в ада. С теб съм спокойна, свободна, щастлива, плаха, да не би да се лъжа, че те обичам, с него - винаги нащрек, неспокойна съм, като подгонена от див звяр...

14 юли 2007

Животът намира излаз. Съдбата ни посочва пътят на сърцето ни. То ни завежда там, където душата иска да отиде... Времето е нещо, което носи отговорите. Всичко се подрежда така, както трябва да бъде. Още като дете знам, че мечтите ни се сбъдват, че можем да бъдем щастливи... И че истинските ни желания, а също и отношенията ни с хората намират отговорите на зададените въпроси през годините. Все още не знам защо, все още не мога да си отговоря на въпросите, с които животът ме провокира, но ако спрем да си задаваме въпроси и ако съдбата спре непрекъснато да ни провокира, тогава ще бъдем ли живи?... Сещам се за една позната, която си осинови детенце на две годинки и половина, дойде да почерпи, почти се беше отказала вече, че ще си има момиченце... Питах я как е, как е дъщеричката, а тя ми каза, ами страхотна е, непрекъснато те провокира - с въпросите си, с желанието си да опознава света...
Животът ни е предизвикателство. Той е пътуване.